ШУМЕНСКАТА РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА – ТРАДИЦИИ И СЪВРЕМЕННОСТ
„Българин върху хляб и книга не стъпва!”
Из писмо на Илия Р. Блъсков до Юрий Венелин (1869 г.)
През цялото свое съществуване Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” заема достойно място в обществения и културния живот на град Шумен.
Началото е поставено по предложение на родолюбивия наш съгражданин – писателя и общественик Стилиян Чилингиров, и въз основа на Закона за учредяване на достъпни народни библиотеки. По силата на този закон, със Заповед №3029 от 31 юли 1922 г. на министъра на народното просвещение Стоян Омарчевски е основана Шуменската народна библиотека като четвърта депозитна в страната след библиотеките в София и Пловдив и заедно с библиотеката във Велико Търново. На 6 ноември 1922 г. е получена първата пратка от 507 депозитни книги и периодични издания. Родолюбиви шуменци поставят началото на библиотечните фондове. Едни от първите дарения са от г-жа К. Велкова, Лена Ченчева, проф. Беньо Цонев, Васил Класанов, Михаил Кубадинов (кмет на Шумен 1931–1934 г.), Френското външно министерство, Народната библиотека в София и др. Като всяко ново начало и тук ентусиазмът е съпътстван от трудности. Години наред библиотеката е затворено книгохранилище, достъпно за ограничен кръг от хора. Първият ѝ ръководител Иван Калчев, учител от Мъжката гимназия, а по-късно и учителят Стефан Ангелов полагат усилия тя да стане общодостъпна, но това не им се отдава. В началото библиотеката няма дори собствена сграда, а се приютява през годините в стаи на Военния клуб, в сградата на читалище „Архангел Михаил”, в помещения на Общинската палата, в къщата на Димитър Кънчев на ул. „Калоян” №18. На 23 август 1933 г. със Заповед на МНП за уредник на библиотеката е назначен първият квалифициран щатен библиотекар Васил Класанов – известен читалищен деец. Повече от петнадесет години той всеотдайно работи за уреждането на библиотеката, за увеличаването на персонала ѝ, за нейното финансиране. По негова инициатива е основано сдружение „Фондация народна библиотека, читалищна библиотека и археологически музей в гр. Шумен”, извоювало откупуването на място за строеж на сграда за трите институции. Сам Стилиян Чилингиров, пребивавайки в Шумен през 1937 г., дава пример за щедрост на своите съграждани, като се ангажира всеки месец в продължение на пет години да внася в полза на библиотеката по 100 лв, а в памет на починалата си дъщеря Ангелинка ѝ дарява последните си издания, възлизащи на повече от 2500 лв. На 2 септември 1968 г. е направена първата копка за сградата „Библиотека – музей”. През март 1980 г. библиотеката пренася своя фонд в новопостроеното здание и отваря врати за своите читатели на 24 май същата година. Днес Шуменската регионална библиотека е една от малкото в страната със сграда, проектирана и съобразена с функциите ѝ на библиотека. С писмо №2024 от 22 август 1952 г. на Комитета за наука, изкуство и култура Шуменската народна библиотека изпълнява функциите на окръжна. На 15 май 1972 г., по случай 50-годишния си юбилей, получава името Окръжна библиотека „Васил Коларов”. Името Народна библиотека – Шумен е възстановено през 1990 г. През 1997 г., по предложение на д-р Иван Сакелариев и по повод 75-та ѝ годишнина, библиотеката получава за свой патрон името на Стилиян Чилингиров. Като регионална за област Шумен тя е утвърдена с ПМС №153/28.07.2000 г.
Съществува схващането, че библиотеката е консервативна по своята същност институция. Със своята разностранна дейност Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” опровергава това. Днес тя е общественодостъпна депозитна библиотека и методичен център за област Шумен. Член е на Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА). В последните десетилетия се налага като модерен и динамично развиващ се културен институт, партньор в различни проекти и програми на регионално, национално и международно ниво. Библиотеката съхранява, обработва и предоставя за ползване националната печатна продукция; издирва, проучва и опазва духовното ни наследство чрез уникалните си сбирки, отразяващи бита и културното развитие на региона. Днес тя е сред първите от своя ранг по обем и богатство на библиотечните фондове – с информационния си масив от над 765 000 документа се нарежда на четвърто място в страната. Част от тези фондове са уникалната колекция от старопечатни, редки и ценни издания, най-пълната краеведска сбирка за селищата в Шуменския край от Възраждането до наши дни, богатата колекция от периодични издания, издавани в Шумен в периода 1878–1947 г., литературните архиви на поета Богдан Тетовски и на Стилиян Чилингиров, разнообразни колекции от некнижни носители на информация, колекцията от около 150 произведения на изкуството. През 1993 г. започва автоматизирането на библиотечно-технологичните процеси. Изградена е локална компютърна мрежа със специализиран библиотечен софтуер. Днес справочният апарат на библиотеката (каталози и картотеки) се поддържа и в онлайн вариант, а обслужването на потребителите е изцяло в електронна форма. Дигиталната услуга Моята библиотека дава възможност за онлайн заявка на търсените заглавия и проверка на читателския статус. От 2020 г. читателите имат и възможността да заемат книги за дома и да ги връщат в удобно за тях време чрез монтирания на централния вход Библиомат. Далеч назад в годините е поставено началото на Междубиблиотечната заемна служба, която осигурява достъп до книжовното богатство и на други библиотеки в страната.
От 2005 г. библиотеката е представена в общественото пространство със собствен сайт www.libshumen.org, а през 2006 г. създава и първия в страната детски библиотечен сайт. От 2006 г., в резултат от включването й в проект ABLE („Американско-български библиотечен обмен”), финансиран от Държавния департамент на САЩ, в библиотеката функционира Обществен информационен център. Част от модерната визия на културната институция е откритото през 2006 г. Дигитално студио – второто в страната след това в Националната библиотека, реализирано по проекта „Опазване на исторически документи” – проект по програма SPA на Корпуса на мира, финансиран от Американската агенция за международно развитие. Дейността на студиото е насочена към дигитализирането и опазването на най-ценните библиотечни колекции, цифровизирането на богатата музикална фонотека на библиотеката, както и осъществяването на рекламна и издателска дейност. Дигитализираните библиотечни документи могат да се ползват свободно през сайта Дигитална библиотека , който е достъпен от 2016 г.
От 2010 г., със средства на програма „Глобални библиотеки – България”, в Шуменската библиотека е оборудван Обучителен център, в който се провеждат обучителни програми за деца и възрастни. През 2020 г., в резултат на проект, защитен пред Агенцията за хората с увреждания, е разкрито и специализирано читателско място, снабдено с високотехнологично устройство за изкуствено зрение (OrCam MyEye 2), първото по рода си в обществена библиотека в страната, което дава достъп на хората със зрителни увреждания до документалното богатство на библиотеката.
Част от модерната визия на библиотеката днес са обновената Изложбена зала – място за представяне на гостуващи и библиотечни изложби; новият Младежки център – атрактивно и уютно пространство за неформални срещи, обучения и хоби занимания на младите хора; обновеният Детски отдел – цветно пространство за четене и творчество, а сред атракциите в него е единственият по рода си в града и в библиотечна сграда соленоводен аквариум, наподобяващ автентичния подводен свят.
През годините Шуменската библиотека развива активна издателска дейност, включваща както традиционни библиотечни издания като био-библиографии, юбилейни сборници, тематични и препоръчителни указатели и др., така и художествена литература и издания по различни културни програми на библиотеката. Сред по-впечатляващите заглавия са: сводният каталог „Старопечатни издания : Българска възрожденска книжнина 1806-1878”, био-библиографиите „Стилиян Чилингиров”, „Иван Пейчев”, „Панчо Владигеров”, библиографският указател „Княз Борис I”; краеведските издания „История на просветното дело в Шуменския край”, „Освобождението на Шумен и Шуменско”, „32 причини да се гордеем, че сме шуменци”; професионалните библиотечни издания „Кратък наръчник в помощ на читалищния библиотекар”, „Управление чрез проекти”; пътеводителите „Места на паметта”, „Литературен пътеводител”, „Шуменският край : културно-историческо наследство”; книгите „Вкусното изкуство”, „Смейте се, смейте, очички!” и много други.
Устойчива традиция в дейността на Шуменската библиотека през годините е работата по редица дългосрочни програми в сферата на културните иновации и работата с деца и младежи. Сред тези програми са „Нобелови лауреати за литература”, „Да спасим децата от улицата”, „Литературни маршрути”, „Лятна детска работилница за изкуство”, „Шуменци с принос в националната и световната култура” и др. Сред акцентите и очакваните от шуменци събития в културната програма на институцията от 2014 г. до днес е и инициативата Нощ в библиотеката, даваща възможност за един по-различен поглед към библиотечните пространства. Сред поредицата дългосрочни програми са и обученията „Начална компютърна грамотност” за хора в пенсионна възраст, които се организират от 2011 г. и се радват на активен и устойчив интерес от страна на участниците.
Важен аспект в работата на Шуменската библиотека са изследователските ѝ дейности за проучване и популяризиране на историята и културно-историческото наследство на региона с акцент върху местната уникалност. Резултат от тези дейности са разкритият компютърен терминал с достъп до интерактивна туристическа карта (КИОСК), представяща културно-историческо наследство в Шуменския край с национална и местна значимост; поддържаните от библиотеката краеведски сайтове Шуменски край и Шуменски истории .
От основаването си до днес Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” се радва на уважението на шуменци, за които институцията е храм на знанието, отчетливо присъстващ в културното пространство на града. В своето съвремие библиотеката е модерен културно-информационен институт, домакин на изложби, концерти, срещи с творци, представяне на кинопанорами и театрални спектакли и др. Динамично развивайки се в унисон с потребностите на своите потребители и с предизвикателствата на новото време, библиотеката е една от водещите в страната. Свидетелство за това са наградите, с които е отличавана през годините – орден „Червено знаме на труда” (1972 г.), Наградата на Шумен за изкуство и култура през 1997, 2006, 2009, 2017 и 2020 г., Грамота на Министерството на културата за принос в развитието на българската култура за 2007 и 2017 г., Национална награда „Хр. Г. Данов” за 2008 г.
