В свое радиоинтервю авторът казва:“Роман, който привидно е пълен със смях и лукавство, но чиято идея и структура почиват върху две дълбоко трагични явления – расизма и антисемитизма… В него показвам до каква степен еврейската мисловност е обладана от нацизма, който не успява да прогони от себе си, и едновременно с това до каква степен германското подсъзнание е белязано от евреина. Този роман е проблемът на моето собствено подсъзнание, в което се таят ужасът от нациста и трагедията на евреина, от които се опитвам да се отърся. Изживявам този проблем толкова трагично и тежко, че единственият начин беше да подходя към него през смях, иначе не бих могъл дори да […]
Романът, вдъхновил едноименния филм с Форест Уитакър. “Последният крал на Шотландия” е най-популярният политически трилър на прочутия автор на трилъри Джайлс Фодън. Фодън е израснал в Африка точно в годините, които описва в романа, и познава не само историята на Уганда, но и нейната топография, флора и фауна, нейните митове и легенди, нейния дух, а времето, през което е работил като журналист (бил е редактор в “Медиа Уик” и “Гардиън”), добавя политическа острота и аналитичност на повествованието. Поведението на диктатора Иди Амин и годините, в които е тероризирал населението на Уганда, без съмнение са интересен обект на описание, но Фодън намира друг психологически похват, за да ни “вкара” в тази […]
1946 г. Любимата игра на седемгодишния Америго е да брои и оценява обувките на минувачите по улиците на Неапол. Най-много точки му носят здравите обувки, но те са рядкост, а за нови и дума не може да става. Америго не познава баща си и двамата с майка му едва оцеляват в съсипания от войната град.Спасението идва от Северна Италия, а с него и драмата на откъснатите от родителите си деца. Седемдесет хиляди бедни хлапета от Юга са изпратени временно в приемни семейства. Как обаче се справя Америго, когато внезапно попада в съвсем различен свят?1994 г. Америго вече е прочут цигулар. Сега, когато за пръв път след десетилетия се завръща в […]
В дългоочаквания си нов роман „Хипи“ авторът на бестселъри Паулу Коелю ни връща назад във времето, при мечтите на едно поколение, което се бори за мир и се осмелява да предизвика приетия социален ред. Той описва историята на младежа Паулу, който иска да бъде писател и се отправя на пътешествие в търсене на по-дълбок смисъл на живота си – първо, с известния „Влак на смъртта до Боливия“, после на стоп през Чили и Аржентина. Пътуването на Паулу го отвежда и до прочутия площад „Дам“ в Амстердам, пълен с млади хора, облечени в ярки дрехи, които горят тамян, медитират и свирят, докато обсъждат сексуалното освобождение, разширяването на съзнанието и търсенето на […]
В краткия си живот Борис Виан (1920-1959) е бил инженер и изобретател, музикант, автор на песни и певец, сценарист, драматург и актьор, поет, преводач и романист. Лиризъм и хумор, сюрреализъм и абсурдизъм се съчетават в неговите творби, които взривяват действителността и я преизграждат – фантасмагорична, гротескна, понякога жестока, понякога комична, често и двете..Настоящият сборник включва забавни разкази и сатиричната пиеса “Генерали на следобедна закуска”.
“Когато една ранна утрин известният романист Р. се завърна във Виена след тридневен освежителен излет в планината и на гарата си купи вестник, още щом зърна датата, си спомни, че днес е рожденият му ден. Четиридесет и първият, сети се веднага, и тази констатация не породи у него нито радост, нито скръб. Прелисти набързо шумолящите страници на вестника и се прибра вкъщи с такси. Прислужникът му съобщи, че по време на отсъствието му са го търсили двама души, неколцина се обадили по телефона, и му донесе на табла насъбралата се поща. Той погледна нехайно купчината писма и отвори няколко плика, които го заинтересуваха заради подателите; едно писмо с непознат за […]
Николай Василиевич Гогол (1809 – 1852), украинско-руски писател и драматург, е най-известен с “Мъртви души” – според мнозина литературни историци първият модерен руски роман. Не по-малко забележителни обаче са кратките му творби, сред които “Вий” – страховит разказ за вещица, съживяваща се в черква, сред кошмарни същества от отвъдното, начело със самия Вий, старейшината на гномовете.
Двама души чакат до едно дърво. Чакат някой си Годо. Говорят си. Идват още двама, говорят и те, после си отиват. Продължава очакването на Годо. Но кой е Годо? Така ли се нарича? Ще дойде ли? И има ли го изобщо?“В очакване на Годо” е една от най-знаменитите драматургични творби на всички времена пиеса от въпроси, които се разпадат, както се разпадат и възможните отговори. А смисълът? “Винаги намираме нещо, за да си даваме вид, че съществуваме” заявява един от героите в пиесата на Самюъл Бекет (1907 - 1989), носител на Нобелова награда за литература. “Няма Аз, няма Имам, няма Съм.”Самюъл Бекет“Корозивната сила на Бекет не е свързана нито […]
През 1833 година двайсетина младежи се събират в бляскав парижки ресторант. Разговарят за политика, за светски събития, за изкуство и стигат до еротичната литература. Обсъждат античните образци, сладострастните и безумни видения на маркиз Дьо Сад, пикантните епиграми на Ювенал и Теренций и накрая заключават, че не е възможно да се напише подобно произведение без употребата на цинични изрази и думи. Тогава един от сътрапезниците, който дотогава си мълчал, се обръща към останалите: “Господа, нека след три дни отново се съберем тук – надявам се да успея да ви убедя, че не е трудно да бъде създадена еротична творба, без да се прибягва до пошла словесност.” Предложението бива прието и три […]
“Часовникът удари единадесет и половина. Рирет мислеше за щастието, за синята птица на щастието, бунтовната птица на любовта. Сепна се: Люлю закъснява половин час, за нея е естествено. Никога няма да зареже мъжа си, няма достатъчно воля да го направи. Впрочем най-вече от стремеж към благопорядъчност остава с Анри, изневерява му, но смята, че това не се брои, стига хората да ѝ викат “госпожо”. Оплюва го как ли не, ама на следващия ден не бива да ѝ припомняш какво е приказвала, иначе побеснява. Направих каквото можах, казах ѝ каквото имах да ѝ казвам, нека си троши главата…”Из книгата Жан-Пол Сартр (1905 – 1980), е сред възловите френски интелектуалци на ХХ […]
