Гостува ни Катя Зографова

IMG_1323

С презентация на най-новите си книги „Знаменити, забравени, забранени” и „Словозографии” в Регионална библиотека-Шумен гостува литературоведът Катя Зографова. Тя бе представена на шуменската аудитория от д-р Надежда Цочева, преподавател в ПМГ „Нанчо Попович” и ШУ „Еп. Константин Преславски”.
„Знаменити, забравени, забранени” е книга, по думите на авторката, писана тридесет години, мащабна по обхват и съдържание, представяща истории за знакови български писатели, „забравени” във времето или „забранени” по политически причини, но имащи своето достойно място в европейската и световната култура. Като директор на Националния литературен музей Катя Зографова е посветила своето ежедневие „да издирва, изследва, опазва и популяризира литературните ценности от времето на Светите братя и до днес”. Едновременно с това изследователката предлага нов прочит на познати литературни текстове от българските класици.
Изданието „Словозографии“ събира в себе си пет книги в една и се характеризира с жанрово многообразие. То съдържа „Градове и образи, споделени с великите”, „Поетични словописи”, „15 кратки истории на Катя Зографова“, „Словозографно за Зографова“. „И може би защото книгата ми е юбилейна, в нея ще откриете една повече иронична, отколкото сериозна игра с антологичния модел за всеобемащо представяне на националната книжнина, чийто еталон е мистификацията на Пенчо Славейков „На острова на блажените“. Нещо като опит за словозографисване на храмовото пространство на литературата – с пъстроцветие от есеистични и литературноисторически текстове за градове, световни класици и панагюрския фолклор, които си съседстват със стихове и кратки разкази, за да завърши жанровата смесица с великолепни портрети на авторката и нейните книги от известни литературоведи“, споделя писателката в предисловието на книгата.
Катя Зографова е литературна историчка, литературоведка и писателка.
Родена е в Панагюрище. Завършва българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Години наред е директор на къща музей „Никола Вапцаров“, а от 2010 до 2016 г. е директор на Националния литературен музей.
Има над 600 публикации в печатните медии. Консултант е на документални филми за Елисавета Багряна, Иван Ненов, Никола Вапцаров, кафе-сладкарница „Цар Освободител“.
Главен фокус на изследванията ѝ е периодът на 20-те-40-те години на ХХ век. Автор е на книгите „Многоликата българка“, „Жените в Априлското въстание“, „Никола Вапцаров: преоткриване“, „Играещата със стихиите Елисавета Багряна“, „Неканоничният Вазов“, „Интелектуалецът Емануил Попдимитров“ и др.
Книгата ѝ за Чавдар Мутафов е отличена с международната награда на Панаира на книгата в Ниш, а „Многоликата българка“ – с националната награда „Блага Димитрова“. През 2015 г. е удостоена с националната награда за литературна критика „Нешо Бончев“ и със златна монета „Писменост“ на Съвета на европейската научна и културна общност.

21 юни 2018