Ездач на бури / Пърси Биш Шели

“Признава всичко неговата сила;
мечтите му са сякаш нишки свила –
ръцете майчински с тях пелени тъкат;
езикът му като орфична песен
държи умело хоровода бесен
на мислите и само той им дава плът!…

Той язди бурите. Небето вечно младо
звездите си му даде – като стадо
минават те край него, да ги преброи,
и вика бездната от дълбини незнайни:
“Небе, останаха ли в тебе тайни?
Аз нямам вече моите! Човекът ме разкри!”
Из книгата

11 June 2018