Времето на разказвача / Чавдар Добрев

vremeto-na-razkazvacha

За пътеписа на Радичков „Неосветените дворове“ написах голяма по обем студия „Овладяване на човешкия свят“ (сп. „Септември“, бр. 8, 1967 г.) едва ли не веднага след появата му в печата. Пътеписът ме беше очаровал със светлината, която излъчва, и с откриването на прекрасна вселена – Сибир. И до ден днешен съм убеден: „Неосветените дворове“ е шедьовър в българската литература. Тогава Данчо Радичков каза ласкави думи за моя текст и ме помоли да дам съгласие да го изпрати в Канада за отпечатване. Вторият случай е с белетриста Георги Марков. Звъни ми веднъж по телефона и предлага да се срещнем в известното кафене „Бамбука“. Аз вече си бях спечелил име на поддръжник на урбанистичната му проза, бях написал рецензии за няколко спектакли по негови пиеси, включително и за дебютното му произведение в драматургията – „Госпожата на господин търговеца на сирене“, поставено в театър „Трудов фронт“. Разговорът ни беше приятелски. Неочаквани за мен бяха само неговите думи, че моята статия „Изкуство и игра“, поместена в сп. „Пламък“, 1967 г., била най-точната кардиограма на неговата същност като човек и писател. Изпихме по чашка твърд алкохол и се разделихме. Не след много разбрах, че на следващия ден заминал при брат си в Италия, и оттам… Наистина не знаех, че това е последната ни среща.

08 май 2018