Среща с Олег Ковачев

kovachev

Българското кино преди и сега, детството и зрелият период, Шумен и това, което връща в града – това бяха част от темите на разговора с актьора, режисьор, сценарист и оператор Олег Ковачев при гостуването му в библиотеката в рамките на съвместната инициатива със СНЦ „Мисия Култура” срещи с шуменски творци, които днес са имена в националната и световната култура.

Олег Ковачев, син на големия български режисьор и оператор Христо Ковачев, прави първите си стъпки в киното едва десетгодишен, когато става звезда във филма „Рицар без броня“, а след това и в още пет филма, сред които „Най-дългата нощ“, „На всеки километър”, „Най-добрият човек, когото познавам”. Години по-късно завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” със специалност „Операторско майсторство”. След това работи в Студия за игрални филми „Бояна” и Студията за научнопопулярни и документални филми „Време”. Създател е на Детско АРТстудио „Малки таланти ОК”.

Като оператор е заснел 25 документални филма; автор е на десет други. Като режисьор, сценарист и оператор има общо над 50 филма, като сред най-значимите му режисьорски филми са „Балада за Гунди“, „Миг бяла светлина“, „Фонтанки“, „Бисери“, „Общежитие“, „Душата“. Работата му е оценена с филмови награди в Италия, Финландия, Полша, Русия, Франция. Сред признанията в България са Награда за дебют в документалното кино на Съюза на българските филмови дейци за филма „Душата” (1986); Награда за режисура на Фестивала на българското документално и анимационно кино „Златен ритон“ за филма „245.5“ (2009); Награда за най-добър филм на спортна тематика на Българския олимпийски комитет за филма „245.5“ (2011) и др.

Част от програмата на събитието бе и представянето на документалните филми под режисурата на Олег Ковачев „Киното срещу властта” и „Незавършен разговор с Калата”. Първият разказва за забранените филми на социализма, за цензурата, налагана върху българското кино през този период. Вторият филм, направен в съавторство с журналиста Петя Тетевенска, е посветен на големия български актьор Георги Калоянчев. Идеята на авторите е била да направят филм за обикновения, човешки път на един необикновен актьор, а и да зарадват Калата за рождения му ден – на 13 януари 2013-та той е  щял да навърши 88 години. Георги Калоянчев почива по време на снимките и оттук заглавието на лентата, която предлага последните интервюта, направени с актьора и семейството му – толкова, колкото екипът е успял да запише, почти без да монтира и съкращава; във филма с откъси са представени и великите роли на Калата.

24 октомври 2017