Несъгласни думи. Портрети и размисли / Димитър Бочев

Раздялата с родината те прави по-свободен, но и духовно по-беден.

Сборникът съдържа текстове, обединени тематично от присъщия на автора интерес към фундаменталните и извечни въпроси за съотношението между творчество и смърт, талант и характер, щастие и смисъл.

За Бочев съдбата на писателя е еднородна с мисията на Богочовека: да прекрачва с мъчителни усилия граници, да руши регламенти, осъзнавайки при това немощта на словото пред действителността. Част от текстовете на сборника имат мемориален характер и са посветени на съдържателните му отношения с така незаслужено позабравените от съвремието ни творци като Георги Марков, Асен Игнатов, Тончо Жечев, Атанас Славов, Хр. Огнянов, Желю Желев.

Основни теми на романите и есетата на Бочев са извечните и нерешими в рамките на земното проклети въпроси за безсилието на словото пред битието, за съвместимостта и несъвместимостта на Божието и людското, на любовта и свободата, на цивилизация и култура, на творчество и смърт, на талант и характер, за драматичния двубой между рационалното и ирационалното в биографията на всеки от нас. Авторът коментира и диктатурата на посредствеността, философията на любовта, на изневярата, на самоубийството, както и актуалния смисъл на фундаменталните библейски начала.

Димитър Бочев е роден на 13.08.1944 г. в Силистра. Следва философия в Софийския университет. Многократно е арестуван от Държавна сигурност за свободомислие  и изключван два пъти университета – последния път без право да продължи образованието си в което и да е висше учебно заведение на страната. През 1972 г. напуска НР България и се установява в Западна Германия. Участва активно в международната правозащитна дейност на Хелзинския комитет. Работи като редовен сътрудник на радио „Германия“ („DeutscheWelle”), а от 1975 г. е програмен редактор в българската редакция на радио „Свободна Европа. Публикува редовно в периодичния печат, сътрудничи активно и на електронните медии. Автор е на романите: „Междинно кацане”, „Генезис ІІ”, „Синеокият слепец”, „Белият слон”, „Опит за екстаз” и на сборниците философски есета „Хомо емигрантикус” и „Боготърсачът между беса и слепотата”. За целокупното си творчество Димитър Бочев е удостоен с Юбилейната награда на Международната академия на изкуствата – Париж (МАИ) за 1999 г. Живее в София с осемнадесетгодишния си син Тео. Наред с българското, притежава и германско гражданство, член е на МАИ и на Съюза на баварските журналисти.

04 January 2017