Седем добри години. Фейлетони / Етгар Керет

“Седем добри години” събира на едно място фейлетоните на израелския писател Етгар Керет, публикувани в международния печат от раждането на сина му Лев през 2005 г. до смъртта на баща му Ефраим през 2012 г. Художествена документалистика, театър на делника, колекция от наблюдения за лични земетръси и общочовешки странности, среща на мемоар и притча.
“Когато бях млад, не съм си водил дневник. Винаги съм си казвал: “Защо, по дяволите, да се занимавам неща, които знам, че са се случили?” За първи път записах нещо от действителността в деня, когато се роди детето ми – това е и първият текст от тази книга… Първите седем, които зависят от всички останали и от които всички останали зависят. Седемте тлъсти крави от библейския сън, погнати от седемте мършави. Седем години на летища, музеи, болници, мустаци, литературни четения, бомби, сирени, политици и лениви котки, които имат много повече общо помежду си, отколкото може да се допусне.”
Етгар Керет

“Трагикомични хроники, в които личната история на автора побира историята на цялото израелско общество.”
Estandarte

“Тук дефилират таксиджии, сервитьори, издатели, случайни спътници, роднини хасиди… Сбор от текстове, които се четат с усмивка, но докосват надълбоко, защото животът на героите им е под постоянна угроза… По своя си вълнуващ и човечен, детински у опак начин Керет описва онзи ежедневен Израел, за който няма да чуете в новините.”

El placer de la lectura

“Керет умее да изведе тежки наблюдения с лека ръка… Късите текстове в сборника следват в строен низ, на чийто фон всеки се откроява самостоятелно. Без преиграване в нито един от аспектите на сложния живот в сложни времена на сложно място, прекрасните спомени на Керет пазят човешката си топлота и доказват, че в мемоарното писане колкото по-малко, толкова по-добре.”
Publishers Weekly

“Не е точно да се каже, че Керет смесва лично и политическо – животът го прави вместо него: синът му се ражда в нощта на терористичен атентат и болничният персонал притичва да помага ту на жена му, ту на жертвите; архитект му посвещава къщата в миниатюра, която строи във Варшава – града, където майката на Керет е родена и държана в гетото през Втората световна… Без значение дали Керет пише “истински” или “художествени” истории, те варират от просто великолепни до съвършено красиви и рядко имат трески за дялане.”
Biographile

“Керет пресъздава реалността с размах – като илюзионист, който извиква живот там, където се очакват само смърт и отчаяние… и отстоява като неотменно човешко право щастието, с всичките му сенки и противоречия.”
RSI

“Керетовите разсъждения, пълни със симпатична безцеремонност, затрогват неимоверно. Всеки баща, син и човек може да намери в тази книга по някоя емоция, красива като живота.”
La Libre

01 August 2016