Извън сянката на Вазов / Евгения Марс

Книгата съдържа избрани творби на Евгения Марс (1877 – 1945), писателка, преводачка и общественичка, чието творчество не е издавано след 9 септември 1944 г. Подбрани са разкази, театрални пиеси, пътеписи, есета, спомени и интервюта, поместени в периодичния печат. В продължение на десетилетия името на Евгения Марс незаслужено остава в сянката на Иван Вазов. Народният поет я среща 17 години преди смъртта си, възприема я като близка приятелка и я издига в култ, като ѝ пише развълнувани писма и ѝ посвещава стихове. Сам по себе си този факт е достатъчно красноречив за творческото и човешкото обаяние на Евгения Марс, която блести със собствена светлина в културната история на страната ни.
Тя е авторка на сборниците с разкази “Из живота”, “Лунна нощ. Разходка из Цариград”, “Белите нарциси” и “Човекът в дрипи”, на три драми, две от които са играни в Народния театър – “Магда” и “Божана”. Нейни разкази са печатани в чужди издания, есеистичните ѝ творби се радват на одобрението на широк кръг читатели. През 1920 г. е наградена от цар Борис ІІІ с орден “Дамски кръст” ІІІ ст. с корона за гражданска заслуга, придружен от грамота в знак на признание за нейната “деятелност като писателка”.

Нейна заслуга е издаването на енциклопедичния алманах “Полувековна България 1878 – 1928”, който съдържа изключително ценни статии, обзори и изследвания за първите пет десетилетия от развитието на новоосвободеното ни отечество. Евгения Марс и съпругът ѝ д-р Михаил Елмазов, първият български дипломиран зъболекар, гостоприемно отварят дома си за българската интелигенция – в къщата им на столичната ул. “Бачо Киро” през 20-те и 30-те години всеки четвъртък се събира духовният елит на нацията. Така се ражда прочутият литературен салон на Евгения Марс, уникално културно средище с проекция и в нашата съвременност.

На ползу роду е и дейността на Евгения Марс като председателка на Клуба на българските писателки.

18 April 2016