Ами това е

„Ходех с лъкове и прашки, но като ме питаха къде отивам, аз винаги казвах, че отивам по любов. Оттогава зная, че любовта е нещо много хубаво и си заслужава човек да живее заради нея. И това чувство го запазих. Зная само, че когато се представя на Бог някога и той ме попита къде съм бил, ще му отвърна, че съм ходил по любов…”

„Съвършени са крилата на детството. Защото техните пера са лепени с целувките на майката, с възторга на близките… Всички следващи крила са правени, за да достигнеш до любовта… докато детските са правени от любов…Ами това е…”

Книга от спомени – „носталгии по Габрово”, но разказани с много чувство за хумор, с намигване и закачка, разказани с езика на семейната среда от детството в родния град, така писателят Христо Стоянов представи в библиотеката последната си книга – сборника с разкази „Ами това е”.

30 March 2016