Бари Линдън / Уилям Текери

Шедьовър от автора на “Панаир на суетата” – Уилям Текери.
Филм на Стенли Кубрик с 4 награди “Оскар”.

Редмънд Бари е темпераментен, красив, обаятелен и харизматичен млад човек, устремил се да спечели много женски сърца и да си завоюва високо положение в обществото. Потомък на обеднял благороден род, той се втурва стремглаво по социалната стълбица, извлича си дивиденти от благородни каузи, шпионира и мами, усвоява до съвършенство изкуството да съблазнява и да прави кариера.
Когато среща ослепително богатата и красива графиня Хонория Линдън, около която се тълпят поклонници и обожатели, той решава, че това ще е неговата бъдеща съпруга. Тя има още едно качество – стар и болнав съпруг, което прави апетита на пробивния младеж още по-голям…
Завладяващ, остроумен и изключително актуален роман, какъвто никой съвременен автор не би успял да напише. Вижте как един невинен младеж се превръща в егоцентричен манипулатор. Романът е практическо ръководство как да се успява в живота, но едновременно с това поднася и уроци какъв не трябва да бъде човек.

На корицата е картина на Томас Гейнсбъроу, а илюстрациите в книгата са на Джон Евърет Миле.

Уилям Мейкпийс Текери (1811 – 1863) е един от най-значимите английски класици, наред със сестрите Бронте, Джейн ОстинЕлизабет Гаскел и Чарлс Дикенс. Романите му са удивително актуални и съвременни, защото той е успял да създаде човешки типове, в които всеки може да разпознае себе си или хора, които познава. Двата му шедьовъра са “Панаир на суетата” и “Бари Линдън”, които са екранизирани многократно.

Изданието включва предговор на проф. Симеон Хаджикосев, в който той пише за Текери:

“Докато Чарлс Дикенс в много по-голяма степен е отговарял на манталитета и вкуса на средностатистическия англичанин от викторианската епоха, Уилям Текери е бил предпочитан от интелигенцията. Дикенс много внимателно е следял реакциите на читателите и се е съобразявал с масовия вкус – в нито един свой роман той не се е отклонил от сякаш неизбежния хепиенд, за да не му обърнат гръб читателите. Докато Текери не държал толкова много да се харесва на читателите си и оставал по-верен на гражданската си съвест, бил много по-отворен към бъдещето.

И двамата минават през суровата школа на журналистиката, която подостря перата им и ги подготвя за голямата литература. Птичето на славата кацва твърде рано върху рамото на амбициозния Дикенс, докато младият Текери се увличал повече по живописта и действително притежавал талант на график. Първата среща между двамата се състояла през 1836 г., когато Дикенс търсел илюстратор за сериите на “Клубът “Пикуик” след самоубийството на предишния художник. Текери му представил свои скици и рисунки. Дикенс обаче не приел сътрудничеството му. Ако Текери бе станал илюстратор на Дикенс, той е щял да стане изключително популярен график, но литературата щеше да се лиши от автора на “Бари Линдън” и “Панаир на суетата”.

Сложните отношения между двамата са обикната тема. Текери доверил на един от американските си приятели: “Дикенс не ме обича. Той знае, че книгите ми са протест срещу неговите книги.” Факт е, че Дикенс е бил склонен да разкрасява действителността, докато Текери е безпощаден сатирик и реалист.”

 

29 February 2016