Лято без мъже / Сири Хуствет

Авторка на ироничното и трагикомично повествование в „Лятото без мъже“ е Мия Фредриксен – поетеса, внезапно изоставена от съпруга си след трийсет години брак и принудена да види себе си и света по съвсем неочакван начин. След кратък престой в психиатрична клиника тя се връща за едно лято в родното си градче, където майка й живее в дом за възрастни хора. И макар че се настанява да живее сама в къща под наем, скоро Мия се оказва въвлечена в живота на цял куп жени – достолепните приятелки на майка й, съседката с две малки деца и темпераментен съпруг и неуправляемите, кроящи интриги тийнейджърки от школата по поезия. Преплитайки техните житейски истории с философски размисли, Сири Хуствет създава провокативен, остроумен и дълбок роман за жената във всичките й възрасти, за любовта и брака, за онова, което свързва и разделя половете.

 

Сири Хуствет ни поднася елегантна композиция от преливащи вариации: любовен роман, житейска драма, тинейджърска романтика и интелектуално предизвикателство с изящно чувство за хумор и мека самоирония. Чрез обикновените, но изключителни героини, намесили се в живота на Мия, са проследени всички възрасти на жената – от тригодишната съседка с причудлива перука и нейната наскоро родила второто си дете майка, през момичетата в най-крехката и чувствителна възраст /когато се създават, откриват и отстояват границите/, до Петте лебеда – възрастните жени, членуващи в своеобразен читателски клуб на място, създадено за тях, обединени от силата на характерите си, отстоявали всяка по свой начин своето лично пространство и дух, както и правото си да бъде това, което е. На места болезнено откровено, на места с хапливата нотка на иронията, романът прекрачва границите на изповедта и преминава във философско разсъждение за силата на жената, на нейната любов и на творческата сила. Нищо не е подминато – любовната чувственост и отдаване, сестринската подкрепа, вълшебството на майчинството, силата на търпението и компромиса, болката от смелостта да отстояваш позиция, трепетът на споделянето така, както може да стане само между жени – дълбоко, искрено, през сълзи и усмивки. И винаги силата на онова, най-дълбокото, завладява най-откровено. Затова целият текст е въздействащ, зареждащ, и от онези, които можем да четем отново и отново, да преоткриваме и да се наслаждаваме с цялото си читателско любопитство и съпричастност, с цялата си радост на ценители.

 

А относно твърдението „лято без мъже”, то е като приятелско намигване. Възможно ли е наистина…

14 September 2015