ОТЗИВ

„Шибил” – за шуменската публика
„Шибил” е едно от филмовите заглавия, включени в програмата „Кино и литература”, която вече от няколко месеца осъществяват в шуменската библиотека. Кинопрограмата, започнала през септември миналата година и с продължителност до края на месец май т.г., е един от двата модула на проектната програма „Творци без граници” – нови практики за съвременен маркетинг на библиотеката“, получила финансиране от НФК. В рамките на първия модул, освен че ще бъдат показани близо 60 филмови заглавия, се провеждат и студентско-преподавателски семинари с интересни дискусии, във фокуса на които неизбежно присъства и въпросът могат ли екранизациите по литературни текстове да провокират публиката с посланието „Не спирай да четеш!”. А едно от най-интересните предстоящи събития е вечерта „На среща с Менцел”, на която ще бъде осъществена и видео-конферентна връзка с известния кинорежисьор.
Вторият модул „Театър и литература” предвижда представяне на театрални сцени и изработване на буктрейлър по романа на Алан Бенет „Книжният гамбит на кралицата“ с участието на талантливия драматург и режисьор Николай Гундеров и младия фонограф Ивайло Сакелариев. Идеята на проекта е да зададе нова култура за привличане на аудиторията към библиотечните инициативи, както и да утвърди по-ефективни практики за маркетинг на образованието и културата като аспекти на библиотечното пространство. Партньори на „Творци без граници“ са Шуменският университет „Епископ Константин Преславски“ и Чешкият културен център.
Един от показаните досега филми е любимият на няколко поколения българи „Шибил”(1967 г., реж. Захари Жандов, сц. Магда Петканова и Захари Жандов) по едноименния разказ на Йордан Йовков. На 5 декември в изложбената зала на Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” бяха дошли хора от различни възрасти. Те искаха да се насладят още веднъж на невероятния сюжет, противопоставил любовта и смъртта. Мрачното и дъждовно време навън сякаш беше в унисон с трагичния край на творбата. Аз също исках да видя екранизираната версия по едно от любимите ми Йовкови произведения. Честно казано не очаквах да бъда изненадан от нещо, а пък и ми беше малко странно как човек от моето поколение може да бъде завладян от кинотворба на почти половин век?! Познавах вече литературния текст, но визуалното и емоционалното въздействие върху сетивата беше впечатляващо. Не съм предполагал колко въздействаща може да бъде стилистиката на уж „старомодното” черно бяло кино, на класическата кинолента. А и като бъдещ журналист исках да вникна по-надълбоко във филмовата версия. Да дам своята оценка на актьорската игра, на озвучителните и музикалните елементи. С две думи – на всичко, защото киното е изкуство на синтеза.
Чел съм и в съзнанието ми е останало едно откровение на режисьора Жендов: „Снимах само филми, в които съм любен”. Е, наистина е така! Филмовият разказ започва със сцена, в която Шибил захвърля на земята жълтиците и оръжията си и тръгва към Рада. Сцена, която се повторя и доразвива и на финала. На фона на тържественото начало гордо отекват тежките удари на тъпана. Тук е мястото да кажем и няколко думи за музиката на филма. Силна и въздействаща със своята автентична магичност, тя „потапя” и държи зрителя в омагьосващия свят на героите от самото начало до финалните надписи. Още в първите моменти режисьорът си поставя за цел да покаже изключителността на Шибил. Главният герой е показан като висок и напет мъж, с дълги мустаци и коса, с лице сякаш издълбано от бръчки, наметнат с черна гугла през глава. Типичен страшен хайдутин, заобиколен от верните си другари.
Филмът по прекрасен начин показва, че срещата на Шибил с красотата на Рада е съдбовна и тя се превръща в катализатор на неговата духовна и социална промяна. Изключителните герои, способни на силни чувства в моментите на върховни изпитания, силно впечатляват със своята решимост и воля. Подобно на разцъфтяването на пролетните горски цветя тяхната нова любов задава нов смисъл на живота им. Шибил изоставя разбойническия си живот, воден до срещата си с Рада, за да потърси едно по-добро бъдеще за себе си. И дори това, че неговите другари го изоставят, не го сломява. Напротив, мотивира го да покаже, че човек може да се промени, стига да има желание за това. Защото, съвсем по йовковски – любовта и красотата спасяват човека. А човекът – това е светът. Вселената.
Разбира се, няма как да пропусна и емблематичната финална сцена на филма. Момент, който по моя скромна оценка, е един от най-запомнящите се в нашата литература и в родното кино. Невъзможно е човек да остане безучастен към трагичната съдба на Рада и Шибил. Те заплащат с живота си за своята обич. А падналият между двете безжизнени тела червен карамфил, сякаш идва да ни покаже как любовта им ще продължи дори и след смъртта. Именно това са двете коронни роли в българското кино на големия Петър Слабаков и на голямата Доротея Тончева. Затова. И не случайно Ернестина Шинова, снахата на Петър Слабаков, се прощава с покойния вече актьор с думите “Помнете го като Шибил. Достоен. Достолепен”.
Излизайки от залата си мислех за няколко неща. Развълнуван от посланието на филмовия разказ разбрах какво е да преживееш духовен и емоционален катарзис, който разтърсва и променя човешката природа из основи. Разбрах също така, че когато човек обича, е готов на всичко, дори да изостави досегашния си живот. Благодаря на всички, дали своя принос за осъществяването на тази програма и за възможността да видя един от най-прекрасните български филми, провокирал ме да осмисля много неща и в моя живот.
Филмът „Шибил” е един от чудесно подбраните в програмата „Кино и литература”. А шуменци нека не пропускат да посещават следващите прожекции в библиотеката, а и в Младежкия дом. Не само, защото филмите ни учат да разбираме по-добре живота и хората, но и защото градът ни, премерил силите си да бъде избран за Европейска столица на културата все още или отдавна вече … няма собствено кино.
Николай Минчев, ІІІ курс, спец. „Журналистика”, ШУ

24 February 2015