Небесните пасбища / Джон Стайнбек

“Небесните пасбища” (1932) е една от ранните творби на Джон Стайнбек, в която се открояват темите и характерният стил, разгърнати в по-късните му шедьоври. През 2010 г. оживява на сцена под режисурата на художествения ръководител на Калифорнийския театър “Шекспир” в Оринда.
“Роман в разкази” – така мнозина критици определят тази своеобразна сбирка от житейски истории на фермери, пуснали корени в плодоносна земя между Салинас и Монтерей. С дълбоко разбиране, съчувствие и доброжелателен хумор Стайнбек рисува облика на патриархална общност от люде простодушни и непресторени, здравомислещи и мъдри, чудати и слабоумни, мечтатели и неудачници – всеки понесъл своя кръст по неравния друм на битието, низ от блянове и рухнали надежди, от радост и печал, сполука и несполука, делнични случки и драматични мигове. И постепенно добива очертания един пъстър свят от преплетени съдби, покълнал в пазвите на благодатна долина, която повече от столетие преди заселването ѝ испански ефрейтор, преследващ индианци, в изблик на възхита и благоговение нарекъл Лас пастурас дел сиело.
Джон Стайнбек (1902 – 1968) е роден в калифорнийския град Салинас, където живеят повечето от незабравимите му герои. Той е запознат от първа ръка с тежкия труд на американските фермери и работници от началото на миналия век, защото самият е бил такъв, преди да започне да се изявява като журналист. През 1935 г. публикува първия си роман – “Тортила Флет”, и незабавно се обвива с литературна слава. Той е автор на повече от 25 романа, а през 1962 г. става лауреат на Нобеловата награда за литература. При връчването на наградата Нобеловият комитет изтъква, че със “Зимата на нашето недоволство” Стайнбек “се завръща с безпристрастния си инстинкт за истински американското на позициите на независим поборник за истината”.

12 May 2020