Апортът в капиталовите търговски дружества / Атанас Петров

Книга от поредицата “Предизвикай правото!” на издателство Сиела.

Настоящото изследване е посветено на частно правните аспекти на непаричните вноски в капиталовите търговски дружества. Институтът на непаричните вноски се характеризира с нарастващото значение на апорта, като алтернатива на паричните вноски при участието в търговски дружества. Интересът към непаричните вноски е продиктуван не само от възможността да се замени паричното участие в капитала, но и поради преференциалния данъчен режим и възможността да се спестят значителни разходи, особено при вноските с предмет вещни права върху недвижими вещи. Изследваната тема е свързана и със значителни научни и практически предизвикателства, кои то се дължат на лаконичната нормативна уредба, свеждаща се основно до разпоредбите на чл. 72 и чл. 73 от Търговския закон. Същевременно е налице изключително многообразие от имуществени права, годен предмет на непарична вноска, разпореждането с кои то разкрива специфики и е уредено в отделни нормативни актове.
В резултатна изложените причини, в доктрината и в съдебната практика се възприемат противоположни тези по повод същността на апорта, на фактическия състав, кой то води до придобиването на апортираното право от страна на дружеството, също и по отношение на формата и реда, по кой то следва да се извършват непаричните вноски. В изследването е разгледано наличието на специален (облекчен) режим за извършване на непарични вноски в капиталовите търговски дружества от страна на държавата и общините,кой то значително се отклонява от правилата на ТЗ. В тази връзка е направена съпоставка между посочения облекчен ред и относимите разпоредби от правото на ЕС, кои то поставят под въпрос необходимостта от съществуването на преференциален режим за част от участниците в търговския оборот.
Изложеното аргументира актуалността на разглежданата в работата тема и обосновава необходимостта от извършване на цялостно изследване на института на непаричните вноски и неговите частно правни аспекти. Апортът е бил обект на научни разработки, но фрагментарно и предимно като част от изследвания,посветени на дружествата, уредени в Търговския закон. В доктрината е налице и цялостно задълбочено изследване, посветено изцяло на непаричните вноски, но от извършването му е изминал известен период от време, през кой то се наблюдават изменения в нормативната уредба, включително и на разпоредбите, пряко свързани с апорта. С оглед на изложеното, настоящият труд прави опит за задълбочено и изчерпателно проучване на непаричните вноски, критична оценка на нормативната уредба, както и да бъде предложен подход за разрешаване на спорните въпроси, за усъвършенстване и модернизиране на института.

21 April 2020