Роза Боянова: Иска ми се поезията да се върне на пиедестала си!

Има хора, които не могат без поезията, но има и поезия, която не може без определени хора, а сред избраните от поезията да се дописват взаимно е и Роза Боянова. Да представяш нейните поетични текстове е като да анализираш химическия състав на водата около остров Света Анастасия или да се опитваш да проучиш кръговете на дърво, което расте със спиралата на вечността – всеки опит за анализ би бил незавършен, както и всеки хоризонт е вечен в своята безкрайност. Когато четеш Роза Боянова, надделяващо е усещането, че тя превръща назовимите контури на реалността в лични категории и брани остатъците на света с оригинална емоционалност. Заглавията на книгите й – „Биография на чувствата”, „Метафори”, „Мастилена аура”, „Стихоприношения”, „Далечен диптих”, „Меда на поезията”, „Чернови на Млечен път”, „Стихове от розариума”, са потвърждение за нестихващото човешко желание красотата да бъде дописана или преведена през личния  език, през жеста и великодушието; да се намери графолог, който да потвърди възхищението от многоизмерността на живота, възхищение, което липсва помежду ни и което можеше да е лепило за несъвършения ни живот. Така, с кратък есеистичен текст, режисьорът Николай Гундеров представи Роза Боянова при гостуването й в Шумен по покана на библиотеката. Поетесата гостува с последната си стихосбирка – „Обратна гравитация”, която се оказа предпоследна – в Шумен Роза Боянова анонсира и излязлата си часове по-рано поетична книга „Алт: Стиховете, които ме избраха”.

В същия есеистичен стил Николай Гундеров представи „Обратна гравитация” като възможност поезията да поправи физиката, да покаже, че освен земно привличане, има и небесно; да покаже, че не силата по скоростта, а ускорението на сърцето по тайните на душата прави енергията.

За последните си поетични книги Роза Боянова говори чрез думите в тях. А иначе, извън конкретния повод, тя не скри едно от най-големите си желания – поезията да се върне на пиедестала си и да не изчезват хората, които обичат да я четат, защото тя отнася в по-красивите светове и да общуваш чрез поезията, е нещо прекрасно, извисено, носещо и удовлетворение, и надежди, и сили да се справяш по-добре.

Роза Боянова е носителка на националната литературна награда за дебют „Владимир Башев” и националната награда за лирика „Иван Пейчев”. Стиховете й са превеждани на английски, немски, руски, украински, полски, гръцки, турски, румънски, сръбски и други езици.

Поетесата създава в Шумен първото литературно студио за работа с деца в областта на изящната словесност – „Камбанка”, превърнало се в творческа лаборатория за издирване, развитие и изява на детски дарования. От 1989 г. Роза Боянова живее в Бургас, където продължава работата си с деца и млади творци в разкритото от нея към читалище „Любен Каравелов – 1940” литературно студио „Митични птици”. Поетесата е сред учредителите на бургаската писателска общност и пръв неин председател; учредител и организатор е на майските срещи на славянските творци „Свято слово” и на международния литературен конкурс „Изкуство против дрогата”, както и заместник-главен редактор на регионалния месечник за литература и изкуство – вестник „Автограф”. Роза Боянова е Почетен гражданин на град Бургас.

30 January 2020