Йосиф Давидов: „Истинският репортер борави единствено със собствена информация, с това, което е видял и чул”

Абсолютната истина принципно не съществува или поне е труднопостижима, а това, заедно с етиката и стандартите в професията, изисква от репортера да борави единствено със собствена информация, с това, което е видял и чул, да не разчита на информацията в социалните мрежи или на готовите PR съобщения, предоставяни от институциите. Обратното е пиар, а не журналистика и показва или непознаване на професията, или подценяване, недоверие към читателя, съответно – слушателя, зрителя. „Нашият читател е винаги по-умен от нас, защото има време да чете и да сравнява. Истинският журналист също трябва да чете различните мнения и да ги анализира, за да усети пулса на своя бъдещ читател.” Това са принципите, с които Йосиф Давидов никога не е правил компромиси, а това го нарежда сред респектиращите имена в българската журналистика. Относно професията е категоричен и в това, че „социалните мрежи няма да убият журналистите”, и споделяйки мнението на бивш главен редактор на „Гардиън”, пояснява: „Днешната епоха е епоха на думите. В социалните мрежи се пишат думи и затова политиците ги използват. Днешната епохата е и епоха на емоциите. Докато човекът обаче се интересува от фактите, а не само от емоциите, ще има и нужда от журналисти.” Тези принципи Йосиф Давидов следва и при написването на последната си книга „Репортер от Миналото време”, чието представяне бе поводът за гостуването му в родния Шумен по покана на Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров”.   

Визирайки свои публикации от периода 1967-1991 г., Йосиф Давидов синтезира съдържанието на „Репортер от Миналото време” в лаконичното, но интригуващо обобщение: „книгата е за нещата зад репортажите, за всичко онова, което е останало извън тях.” Бърза да добави и това, че „книгата е шуменска”, защото, ако я има днес, то това е благодарение на събраните от майка му Розика Давидова изрезки от негови публикации от 60-90-те години на миналия век. Шуменски е и първият му журналистически материал –  импресия от събрание на български турци в Лудогорието, публикувана във в. „Шуменска заря” през 1965 г. Като преднамерено търсен ефект книгата е оформена и като „вестникарска” – напечатана на сива вестникарска хартия и с дребен шрифт.

Извън конкретния разговор за „Репортер от Миналото време”, но пък по повод отвоюваното си място в българската журналистика Йосиф Давидов отдава заслуженото на фантастичните си учители. И тук лаконично обяснява: „Кирил Нешев в сп. „Младеж” ме направи репортер, а Уилфед Бърчет ме направи международен репортер. Той ми каза: „Репортерът е мост над реката между фактите, събитията, личностите, от една страна, и  читателите, слушателите, от друга. Ти само пренасяш информация, нищо повече. Но ако си подготвен, мостът няма да е въжен, а ще е железобетонен и по него ще мине цяла дивизия информация. Тогава разбрах, че основата на нашата професия не е толкова амбицията, колкото предварителната подготовка.” За другите уроци, благодарение на които човек израства като личност, заслуга имат и житейските ситуации и изборите, които правим в тях. И тук примерът му е показателен. Непосредствено след голямата криза от началото на 90-те години Йосиф Давидов важничи и демонстрира високомерно отношение към сервитьора в петзвезден испански хотел. Оказва се обаче, че момчето също е от Шумен, при това познава и баща му Давид Соломон, при което се обръща към журналиста с думите: „На малкия пръст на баща си не можете да се намажете!” Йосиф Давидов, разбира се, отива в кухнята и се извинява и от този момент нататък никога повече не си позволява да се държи с когото и да е било така глупашки.

Пак във връзка с репортерството Йосиф Давидов признава: „Африка на юг от Сахара се превърна в моя репортерски наркотик.” През 1969-1982 г. той работи в международния отдел на в. „Труд”, където прави запомнящи се репортажи от Гвинея–Бисау, от Родезия (Зимбабве), Танзания, Замбия, Етиопия, Мозамбик, Ангола, Конго, Сомалия и други африкански държави. С Африка са свързани и книгите му „Африка – черна, бяла, червена”, „Далече ли е Африка?”, „Диалози с Гвинея – Бисау”, „Из досието „Африка”. Успоредно с работата си във в. „Труд” Йосиф Давидов публикува и в други печатни издания; сътрудничи на Българското национално радио и националната телевизия. Утвърден като един от водещите български репортери, през 80-те – нач. на 90-те години на миналия век той е кореспондент на БТА в Мадрид, а за известен период – и главен редактор на сп. „По света”. Избира да остане в Испания, където живее и работи и днес. Тук дълги години работи в международната агенция „Глобалпрес”, специализирана в изготвянето на приложения за отделни страни, които се публикуват в „Ню Йорк Таймс”, „Вашингтон пост”, „Дейли нюз”, „Нюзуик”, „Форчън”, „Форбс” и други престижни издания. След агенцията работи за вестника на българите в Испания – седмичника „Нова дума”; сътрудничи и на други български и испански издания. Като репортер Йосиф Давидов е бил в общо 73 държави, отразявал е събития в най-горещите точки на света.

Срещата с Йосиф Давидов бе организирана с подкрепата на „Алкомет” АД.

09 October 2019