Възпоминание за манастира / Жозе Сарамаго

Нобелова награда за литература.

“Възпоминание за манастира” (1982) разкрива яркия белетристичен талант на бъдещия нобелист Жозе Сарамаго (1922 – 2010) и го налага като най-четения португалски писател. Романът е издаден в стотици хиляди екземпляри, преведен е на десетки езици и се превръща в световен бестселър. През 1984 г. е удостоен с Голямата награда на Португалския ПЕН-клуб. Сравняват го с “Името на розата” на Умберто Еко и с творчеството на майстора на магическия реализъм Габриел Гарсия Маркес. Фелини вижда в него потенциал за кинематографично претворяване. Той е в основата на операта “Балтазар и Блимунда” на италианския композитор Азио Корги, поставена през 1990 г. в “Ла Скала”.
Португалия в началото на XVIII век. Крал Жоао V дава обет пред Бога, че ще построи манастир в Мафра, ако кралицата го дари с наследник. Започва невиждан по мащабност градеж, свързан с огромни усилия и жертви, в който участват хиляди поданици от цялата страна. В същото време Балтазар Седем Слънца, еднорък войник, и Блимунда Седем Луни, жена с необикновена дарба, помагат на отец Бартоломеу Гужмао в строежа на летателна машина.
С епична сила на словото Сарамаго пресъздава великолепието на кралския двор, ужаса на Инквизицията и суеверието на народа. Редуват се епизоди, показващи битието и обичаите на обикновените хора, религиозни процесии и аутодафета, важни моменти от живота на кралското семейство. И на този пъстър фон се разгръща чистата и пламенна любов между Балтазар и Блимунда.
“Възпоминание за манастира” е роман, в който умело се преплитат исторически факти, художествена измислица и елементи на фантастика.

Жозе Сарамаго е роден през 1922 година в семейството на безземлените и неграмотни селяни Йосиф и Мария. На баща му викали Дивата ряпа, та чиновникът вписал прякора към името на новороденото, Saramago. Първата му служба е на автомонтьор. Първия си роман купува на 19 години. Единственото му дете се ражда през 1947-а, тогава публикува първата си книга – той я нарича “Вдовицата”, но издателят я преименува на “Земя на греха”. След нея в продължение на 20 години чувства, че няма нищо за казване, и не пише. Превежда от френски. Занимава се с литературна критика. После започва отново, със стихотворения.
80-те години на миналия век посвещава на романи, които го прославят: “Възпоминание за манастира”, “Годината на смъртта на Рикарду Рейш”, “История на обсадата на Лисабон”. През 1991-ва португалското правителство отказва да представи неговото “Евангелие по Исуса Христа” на конкурса за Европейска литературна награда и писателят се мести да живее на испанския остров Лансароте. Това се чете в автобиографията му в страницата на Нобеловата фондация в интернет. Сарамаго фигурира там от 1998-а, като единствен португалски литератор в списъка на наградените редом с Киплинг, Пирандело, Сартр, Неруда и другите – заради това, че “с притчи, изтъкани от въображение, състрадание и ирония, ни дава все нови и нови шансове да уловим убягващата действителност”. “Евангелието по Исуса Христа” е забележително във всички отношения – от ненадейно живото звучене на своята отдавна завързана завръзка до проникновения превод.
Световноизвестният португалски писател умира на 87-годишна възраст в дома си на о-в Лансароте на Канарските острови през юни 2010 година.

“Блестящ опияняващ роман.”
Ню Йорк Таймс Бук Ривю

Книгата е част от поредицата “Съвременна европейска проза” на издателство “Колибри“.

20 August 2019