Юда / Амос Оз

Това е история, в която привидно нищо не се случва: трима души в Ерусалим обитават обща порутена къща – прекъснал следването си студент революционер, разочарована от мъжете привлекателна вдовица и прикован на легло учител по история. Но в къщата живеят и призраци – на Юда, на Исус, на починалия съпруг, на низвергнатия баща, на предадения син. Това е история за любовта – за невъзможната любов, за силата на любовта, за предателството на любовта и за любовта, която променя дори онези, които отказват да се променят. История от зимата на 1959 година, в която има заблуди и страст, несподелена любов и един религиозен въпрос, който така и остава без отговор…

“Беше силен млад мъж, двайсет и пет годишен, чувствителен, социалист и астматик, който бързо се ентусиазираше и лесно се разочароваше. Имаше широки рамене, къс и дебел врат и също такива пръсти – дебели и къси, сякаш на всеки от тях липсваше по една фаланга. От всички пори по лицето и врата му растяха къдрави косми, които приличаха на стоманена кухненска тел. Тези косми се разстилаха нагоре чак до буйните му къдрави коси и надолу, към обраслите с вълна гърди. Отдалеч – и зиме, и лете – изглеждаше сякаш е плувнал в пот. Но отблизо – каква приятна изненада! – кожата на Шмуел не отделяше възкиселата миризма на пот, а нежно ухаеше на бебешка пудра. За по-малко от минута успяваше да изпадне в пълен възторг от коя де е нова идея, стига да е остроумна и някак революционна, а след това, за жалост, също толкова бързо се уморяваше от нея – вероятно заради уголеменото си сърце или заради астмата.”
Из книгата

25 June 2019