Иво Сиромахов: „Надеждата на България са будните хора!”

Иво Сиромахов попада „случайно в литературния живот на България, дори малко насила”. През 2007-ма, макар и неуверен в себе си, приема предложението на своя съученик от гимназията – литературния критик Йордан Ефтимов, да събере в книга публикациите си в печата.  Предлага ръкописа си в четири поредни издателства – от първите две отговорът е мълчалив отказ, от третото – категорично „не”, четвъртото обаче – издателство „Сиела”, с което работи и до днес, месец след срещата им го кани да получи авторските бройки от първата си издадена книга – сборника с хумористично-пародийни текстове „Оптимистична теория за българския секс”. Книгата не само вижда бял свят, но бързо стига и до втори тираж и това е моментът, в който Иво Сиромахов си повярва, че писането му по някакъв начин кореспондира с интересите на хората. Започва втората си книга „Дневници и нощници”, която неусетно прераства в многотомно издание, и днес, освен десетките статии, има издадени и над тридесет книги. Пише драматургични текстове; връщайки се към детството на порасналите си вече синове, пише и приказки за деца, но в болшинството си книги остава верен на сатиричната проза и основната вълнуваща го тема – байганьовщината, обобщена в нарицателното „българска работа”, дребната душица, описана от Алеко Константинов преди повече от век, но жива и до ден днешен. Страшното за автора днес обаче е, че пишейки хумористична проза, все по-трудно му е да измисли нещо по-смешно от случващото се в реалния живот на българина. Иначе като писател не се взема насериозно, но е безкомпромисен в принципа си да уважава своите читатели и тяхното време. Затова, за да е пълноценно това време, изисква и влага в писането сто процента от себе си.

Освен писател, Иво Сиромахов „зорлем” става и актьор, но и тук не влага амбиция; впуска се в тази посока заради шанса да пробва нещо ново и по реакцията на зрителите веднага да разбере дали му се получава, или не. Казва, че издържа на резил и не го притеснява възможността актьорството да не му се получи, но на този етап е щастлив, че се забавлява и че това, което прави, получава прием и насрещен отговор. Като публична личност носи на критика и на неизбежното негативно понякога отношение, но не приема такова отношение към наистина успелите и доказали се хора. В България няма уважение към успеха, казва Сиромахов, и това е тъжно – гледайки на успелите хора единствено като на хора с късмет или връзки, ние се отказваме от добрия пример и от възможността да успеем като общество. Плашещи за Сиромахов в днешната ни българска действителност са още липсата на свобода на словото и псевдомедийното пространство, в което важното и значимото е изтиквано в ъгъла от псевдо- и глупави новини. На фона на тези факти за Сиромахов е учудващо, че в България все още има млади хора, които искат да учат и да се занимават с журналистика. А иначе фактите сами по себе си са страшни, защото, колкото и клиширано да звучи, „без свобода човек нищо не може да постигне”.

Независимо от тъжните констатации за живота ни днес, срещата на Иво Сиромахов с шуменци не завърши песимистично. В своя си стил известният писател и сценарист се пошегува, че „и надеждата умира, макар и последна”; извън шегата обаче Сиромахов искрено вярва, че повод за оптимизъм са „будните хора, които не могат да не станат критичната маса, която ще обърне нещата”.

Преди срещата си със своите възрастни почитатели, пак в библиотеката, Иво Сиромахов се срещна и с шуменски деца за представяне на детските си книги „Малки приказки” и „Приказки от планината”.

Иво Сиромахов е възпитаник на Националната гимназия за древни езици и култури и на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” – специалност „Театрална режисура”. Като студент работи в Българското национално радио, където заедно с Ути Бъчваров в продължение на пет години води предаването „И рибар съм, и ловец съм”.

След дипломирането си Иво Сиромахов е режисьор в Малък градски театър „Зад канала” и Театър „Българска армия”. През 1998–2000 г. работи във вестник „24 часа” като автор на политически фейлетони и завеждащ отдел „Култура”. От 2000 г. е отговорен сценарист в предаването „Шоуто на Слави”, в което се изявява и като актьор и водещ. Автор е на десетки статии и над двадесет белетристични заглавия за възрастни, сред които „Дневници и нощници”, „Оптимистична теория за българския секс”, сборниците „Очила” и „Български работи”, романите „Уважаеми зрители”, „Моят таен любовен живот” (удостоен с наградата „Цветето на Хеликон” за най-продавана българска книга през 2014 г. в книжарници „Хеликон”), „7 жени”, „Шекспир 3D” и др. Автор е и на пиесите „Българско криминале”, „Операцията”, „Клюки”, „Любовни истории”, „Островът” и др., както и на книгите за деца „Малки приказки” и „Приказки от планината”. През 1995-та е удостоен с Награда за дебют в областта на изкуствата. Гостуването на Иво Сиромахов в Шумен по покана на Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” бе осъществено с финансовата подкрепа на „Алкомет” АД.

10 May 2019