Шуменски будители

 Възрожденска интелигенция – учители, свещеници, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни …, будители народни, родени в Шумен и областта

 1. Ангелов, Харалан Василев (10 февр. 1845 – 25 юли 1904). Роден в Шумен. Учител, поет, ръководител на театъра в Шумен, народен представител. Постоянен сътрудник на сп. „Читалище”, дописник на сп. „Училище”, в. „Право” и сп. „Градинка”.

2. Байчев, Тодор (1837-1904). Роден в Шумен. Учител, читалищен деец, спомоществовател, свещеник. Автор на две дописки във в. „Право” и сп. „Училище”.

3. Балкански, Георги Димитров (?). Роден в Шумен. Учител. Публикува преводи в сп. „Училище”.

4. Балтаджиев, Васил (1819-1900). Роден в Шумен. Килиен учител. Емигрант в Румъния. Поддържа връзка с български революционери-емигранти.

5. Белев, Димо (?). Роден в Кюлевча, Шуменско. Учител.

6. Блъсков, Андрей Рашков (Райков) (21 февр. 1857 – 27 ноем. 1943). Роден в Шумен. Син на видния възрожденски учител Рашко Блъсков. Брат на Владимир, Димитър, Илия, Стефан и Христо Блъскови. Куриер на революционния комитет в Габрово по време на Априлското въстание. Участва в РТОВ като опълченец. Награден с кръст за храброст. Участва в СБВ. Уволнен за участие в детронирането на княз Ал. Батенберг. Реабилитиран. Стига до чин генерал-майор.

7. Блюдаров, Атанас Иванов (около 1830 – 8 окт. 1862). Роден в Шумен. Ученик на Сава Доброплодни. Учител в Шумен (1858-1862). Умира при нещастен случай.

8. Богданов (Богунов), Андрей В. (?-1877). Роден в Шумен. Завършва гимназия в Николаев и медицина в Москва. Участва в РТОВ като лекар в Първа опълченска дружина. Загива по време на войната.

9. Бояров (Боеров), Христо Кръстев (около 1845 – 12 май 1871). Роден в Шумен. Ученик на Добри Войников. Учи в Медицинското училище в Букурещ и завършва факултета по фармация и медицина. До смъртта си работи в Букурещ. Участва активно в живота и дейността на българската емиграция.

10. Бъчваров, Васил (?). Роден в Шумен. Учител в Преслав, Шуменско (1876-1877).

11. Васил (?). Свещеник в Шумен през 50-те и 60-те години на XIX век. Баща на Добри Войников. Спомоществовател за „Опитна численица”, превод от Хр. Златевич.

12. Василев, Никола (1834 – 5 ян. 1918). Роден в Шумен. Учи в Разград. Изографисва църква в Букурещ. Рисува икони и стенописни украси в шуменски къщи. Автор на икони в шуменските църкви „Св. Три светители” и „Св. Възнесение”. Иконописва и в други селища на окръга.

13. Великов, Василаки (Турко Василаки) (1782-1857). Роден във Върбица, Шуменско. Учи в родното си село и продължава образованието си в Цариград. Висш служител в Министерството на външните работи в Цариград, писар и преводач на Гръцката патриаршия, член на благотворителни и други културно-просветни организации. Дарява средства за построяване на българска църква в Цариград и подарява библиотеката си на българско училище в града. Съдейства за издаване на „Цариградски вестник”.

14. Величков, Захари (27 апр. 1834 – 29 юни 1876). Роден в Смядово, Шуменско. Работи като ратай и бакалин в Шумен и като прислужник в Галац. Установява се в Букурещ. Записва се доброволец в румънската армия – санитарни части. Получава медицински познания. Свързва се с революционната емиграция. Работи като фелдшер в Ямбол. Подпредседател на местния революционен комитет. Участва в подготовката и провеждането на Априлското въстание. Ранен, заловен, осъден и обесен в Одрин.

15. Владигеров, Ангел (?). Роден в Шумен. Завършва Болградската гимназия. Учител в Шумен (1877).

16. Войников, Добри Василев (Попов) (10 ноем. 1833 – 27 март 1878). Роден в Шумен. Учи в Шумен при Сава Доброплодни, Сава Филаретов и Иван Богоров. Участва като цигулар в първия български оркестър на унгареца Шафран. Учи във Френския католически колеж в Бабек, Цариград. Учител в класното училище в Шумен (1858-1864) – преподава българска граматика, българска история и словесност. За първи път въвежда музиката като учебен предмет. Създава първия ученически оркестър. Участва в църковните борби и е принуден да напусне България. Установява се в Браила, като директор на българското училище. Основава театрална трупа, която дава представления в продължение на десет години. В нея за пръв път, като артисти, участват и жени. Поставят се негови и други пиеси с патриотична и революционна тематика. Редактира вестник „Дунавска зора” (1867-1870). Учител в Гюргево – основава и ръководи църковен хор. Член-основател на Българското книжовно дружество в Браила. Работи в щаба на княз В. А. Черкаски в Търново по време на РТОВ. Управител на сиропиталището и болницата в Търново. Умира от тиф. Сътрудничи на сп. „Български книжици”, сп. „Училище”, сп. „Читалище” и др. Превежда и сам пише редица учебници, стихове, пиеси и др. Автор на драмите: „Райна княгиня”, „Покръстването на Преславския двор”, „Велислава”, „Стоян войвода”, „Възцаряването на Крума Страшний”, „Криворазбраната цивилизация” и др.

17. Волов (Симеонов), Панайот Вичев (псевдоним Петър Ванков) (1850 или 1851 – 26 май 1876). Роден в Шумен. Учи в класното училище в града. С помощта на сродника си Маринчо Бенли, учи в Букурещ и Николаев. Учител в Шумен (1873-1875). Читалищен и театрален деец. Председател на шуменския революционен комитет. Участник в подготовката на Старозагорското въстание от 1875 г. и главен апостол на IV Пловдивски революционен окръг по време на Априлското въстание. След въстанието е предаден и прави опит да премине в Румъния. Край Бяла, Русенско се удавя в р. Янтра.

18. Вълков (Хадживълков), Йордан (?). Роден в Шумен. Учи в Нови пазар. Прави превод от руски на: „Венец азбучний или нравствени наставления по азбуквено. Из съчиненията на Св. Д. Ростовский, преведе ся от първообразното на новобългарский язик. Издава Х. Йордан Х. Вълков, шюмненец. В Народната книгопечатница на Стефана Росидескува… 1863”.

19. Върбанов, Христо (1844-1910). Роден в Шумен. Свещеник в Ушинци, Разградско (1870-1875) и по-късно в Изгрев, Варненско.

20. Ганушев, Лазар (?). Роден в Драгоево, Шуменско. Свещеник и учител в селото (1858-1874). Спомоществовател за „Писма за службата божия”, превел И. Владикин и за „Живот на Св. Ив. Предтеча”, превел И. Блъсков.

21. Ганушев, Радуш (?). Роден в Драгоево, Шуменско. Учител в селото (1860-1863) и във Върбица, Шуменско (1864-1867). След това е свещеник в Драгоево.

22. Георгиев, Александър (?). Роден в Кюлевча, Шуменско. Учител и спомоществовател за „Галерия из Монтионовски премии за добродетел”, превел С. Радулов.

23. Георгиев, Илия (?). Роден в Шумен. Учител в родния град (1841-1844).

24. Георгиев, Калчо (Каро) (около 1855-?). Роден в Смядово, Шуменско. Учител в окръга (1875-1877). Участник в РТОВ.

25. Георгиев, Лазар (?). Роден в Смядово, Шуменско. Учител в Александрово, Търговищко и Аспарухово, Варненско. Ръкоположен за свещеник

26. Георгиева-Спасова, Неранза (?). Родена в Шумен. Завършва девическото училище в града. Учителка в Разград (1867-1871). По нейна инициатива е основано първото женско дружество там – „Майчина грижа”.

27. Грозданов, Стефан (?-1870). Роден в Шумен. Учител в Бабадаг, Добруджа (1869-1870), където умира.

28. Груев, Петър Златев (1852 – 12 юли 1890). Роден във Върбица, Шуменско. Учи в Дивдядово и Шумен. Учител в Никополско, Върбица (1873-1875) и Нови пазар (1875-1879). Основател на читалището във Върбица. Събира етнографски материали. Композира музикални произведения по фолклорни образци. Създава девет училищни песни. Автор на първия учебник по нотно пеене и солфеж. Временен дописник на в. „Зорница”.

29. Данев, Стоян Петров (28 ян. 1858 – 30 юли 1949). Роден в Шумен. (Зет на Тодор Бурмов). Учи в родния си град. Завършва гимназия в Прага, издържан от Евлоги Георгиев и Маринчо Бенли. Доброволец в четата на Филип Тотю по време на Старозагорското въстание. Следва право в Цюрих, Лайпциг и Хайделберг, и политически науки в Париж. Главен инспектор в министерството на финансите. Адвокат. Преподавател във Висшето училище в София. Народен представител на Врачански окръг. Председател на V-то ВНС и NV-то ОНС. Ръководител на умеренолибералната, а по-късно на прогресивнолибералната партия. Министър на външните работи. Министър-председател. Министър на финансите. Председател на БЧК и председател на Международния съюз на Червения кръст в Женева. Член на постоянния Арбитражен съд в Хага. Автор на юридически и исторически трудове, сказки, статии, речи и др. Умира в София.

30. Джебаров (Джабаров), Тодор (Теодор) Иванов (6 март 1850 – 1946). Роден в Шумен. Учи в класното училище в Шумен, в българско училище във Фенер, Цариград, и в колежа „Сен Джулиен” на о. Малта. Завършва Робърт колеж, Цариград. Учител в Шумен (1869-1877). Председател и подпредседател на шуменското читалище. Театрален деец. След Освобождението е председател на Шуменския окръжен съвет, народен представител в Учредителното събрание, окръжен управител в Свищов, Плевен, Варна и Разград. Член на Техническата комисия по построяване на железниците и пристанищата към Дирекцията на БДЖ. Директор на Държавната печатница. Умира в София.

31. Джебарова (Патоева-Джебарова), Жеча (Жечка) Николаева (1859-1921). Родена в Шумен. Съпруга на Тодор Джебаров. Сестра на Милана Патоева-Панайотова. Учителка в девическото класно училище в града (1875-1879). Умира в София.

32. Димов, Захари (1823-?). Роден в Дивдядово, Шуменско. Завършва шуменското килийно училище и учителства в родното си село. Приема свещенически сан и се включва в църковната борба. Ръководи революционния комитет в Дивдядово. Основава дивдядовското читалище. За обществената си дейност е затворен в шуменската тъмница, но е освободен след застъпничеството на митрополит Симеон.

33. Добрев, Никола (8 март 1861 – 1 авг. 1925). Роден в Шумен. Ученик в Източния лицей във Виена. Завършва химия в Женева. Преподавател във Физико-математическия факултет на Висшето училище в София. Професор в катедрата по неорганична и аналитична химия. Декан на Физико-математическия факултет. Ректор. Автор на първото българско „Кратко ръководство по качествена химическа анализа” и „Принос към изследването на българските термални и минерални води”. Умира в София.

34. Доброплодни, Преслав Савов (18 фeвр. 1857 – 15 ян. 1908). Роден в Шумен. Син на Сава Доброплодни. Учи в Шумен. Участва в местния оркестър. До Освобождението учи в Киевската семинария. Завършва Историко-филологическия факултет в Киев. Учител и директор на Казанлъшкото педагогическо училище, а по-късно на училище в София.

35. Драганов, Желяз (Захари) Желязов (21 юли 1846 – 9 ян. 1910). Роден в Шумен. След Кримската война родителите му се преселват в Тулча, където той учи в българско училище. Продължава учението си в частно френско училище в Галац. Завършва Военномедицинското училище в Цариград. Военен лекар в турската армия. Градски лекар в Силистра. Народен представител в III-то ВНС.

36. Друмев, Васил Николов (митрополит Климент Търновски, епископ Браницки, псевдоним – „Безпристрастний”) (около 1840 – 10 юли 1901). Роден в Шумен. Ученик на Сава Доброплодни и Сава Филаретов. Помощник учител (1856-1857). Участва в театрални постановки. Свири на флейта в оркестъра на М. Шафран. Завършва Одеската семинария. Запознава се с Г. С. Раковски. Участва в Първата българска легия. Завършва Киевската духовна академия. Участва в създаването на Българското книжовно дружество в Браила. Зам.-председател на дружеството. Директор на българското училище в града. Ръкоположен последователно за йеродякон, архимандрит и епископ, под името Браницки. Викарен епископ на Доростоло-Червенския митрополит в Тулча. Търновски митрополит. Ректор на Петропавловската семинария до Лясковец. Участва в Учредителното събрание и в I-то ВНС. Министър-председател и министър на народното просвещение. Председател на временното правителство след детронирането на княз Ал. Батенберг. За проповед против изменението на Търновската конституция е арестуван и заточен в Гложенския манастир. Завръща се в Търново след смъртта на Стефан Стамболов. Награждаван с ордени „За гражданска заслуга”- VI степен и „Св. Александър” – V степен. Постоянен сътрудник на „Периодическо списание” и в. „Дунавска зора”. Временен дописник на „Цариградски вестник” и сп. „Български книжици”. Автор на „Нещастна фамилия” – българска повест и „Иванку, убиецът на Асеня I” – драма в пет действия. Умира в София.

37. Железов, Величко Вълчев (?). Роден в Дивдядово, Шуменско. Учи в родното си село при Димитър Блъсков. Учител в Дивдядово (1873). Учи в чужбина, а след това учителства в провадийските села и отново в Дивдядово (1877-1878). Жени се за учителката Жеча Кърджиева. След Освобождението завършва Привременния педагогически курс в Шумен (1879).

38. Йорданов, Върбан Върбанов (около 1849 – около 26 септ. 1875). Роден в Шумен. Завършва класно училище в родния си град. Работи в търговската кантора на баща си в Русе и Каспичан. Учителства в Шумен. Член на Шуменския революционен комитет. Предвожда Червеноводската чета по време на Старозагорското въстание (1875). Заловен и убит от турците.

39. Калчев, Колю М. (?). Роден в Мараш, Шуменско. Учи в родното си село, в Дивдядово, Драгоево и Преслав. Учи в Браила и Болград. Учител в Преслав от 1869 г.

40. Козаров, Друми Василев (1844-1877). Роден в Шумен. Племеник на Васил Друмев. Учи при Сава Доброплодни и Добри Войников в Шумен. Учи във Военномедицинското училище в Цариград (1861-1868), подпомаган от Шуменската община. Военен лекар в турската армия, на границата с Персия, където умира. Публикува свои стихотворения под различни псевдоними във вестниците „Гайда”, „ Македония” и „Напредък”.

41. Константинов, Димитраки (26 окт. 1839 – 1913). Роден в Шумен. Брат на Василка Константинова. Учи в родния си град. Завършва Френския католически колеж в Бабек, Цариград (около 1864). Учител в Шумен (1867-1878). Читалищен и театрален деец. Председател на шуменското читалище (1870, 1873-1874). Участник в учителския събор в Шумен (1873). Преводач в ЖП компанията, строяща линията Шумен-Карнобат. След Освобождението е член и председател на Шуменския окръжен съд. Народен представител. Временен сътрудник на сп. „Български книжици” и „Месецослов на Българската книжнина”. Умира в Шумен.

42. Константинова, Василка (?). Родена в Шумен. Сестра на Димитраки Константинов. Учителка в класното девическо училище в Шумен (1872-1874). Събитията около нейната сватба са известни в историята, като „шуменската афера” или „френската сватба”.

43. Кърджиев, Васил Т. (1849-1881). Роден в Шумен. Учи в Шуменското класно училище. Пръв библиотекар след възобновяването на Шуменското читалище. Учител в неделното училище в Шумен през 70-те години на XIX век.

44. Кърджиев, Величко Василев (около 1856-?). Роден в Шумен. Учител в Шуменските села. Участник в Старозагорското въстание и РТОВ. Ранен в боевете при Шипка.

45. Марин (?). Роден в Шумен. Учител в Нови пазар (1846-1853).

46. Марин (?). Роден в Дивдядово, Шуменско. Учител в Караманкьой, Добруджа през 60-те години на XIX век.

47. Маринов, Митю (?). Роден в Кюлевча, Шуменско. Учител в селото (1874-1875).

48. Миланов, Атанас (?). Роден във Враникон, Шуменско. Свещеник в Сливен през 70-те години на XIX век.

49. Минев, Драгни (?). Роден в Косово, Шуменско. Учи в Дивдядово. Учителства в Неново, Варненско и Косово. Ръкоположен за свещеник в родното си село (1869).

50. Митов, Желю (?). Роден във Вехтово, Шуменско. Учител (1852) и свещеник (от 1854) в родното си село. Спомоществовател за „Повест и поучение християнское”, превел П. Давидов (1855).

51. Михайлов, Васил (?). Роден в Шумен. Учител в Кюлевча, Шуменско (1843). Ръкоположен за свещеник (1843).

52. Николов, Христо (?-1877). Роден в Шумен. Учител в Аспаруховo, Варненско (1875-1877). Убит от турците в същото село.

53. Панов, Андрей (?). Роден в Шумен. Завършва висше образование в Европа, издържан от Маринчо Бенли, след което става учител.

54. Панов, Вичо П. (11 апр. 1827 – 16 май 1916). Роден в Избул, Шуменско. Учи в Шумен, в гръцко училище в Горски извор (1848) и във Военномедицинското училище в Цариград. С помощта на Стефан Богориди завършва медицина в Монпелие, Франция (1848-1853). Остава да работи във Франция, Орлеан (1853-1856). По-късно практикува в Цариград. Връща се в България и практикува в Габрово, Пловдив и Шумен (1860). Участва в църковно-националните борби. Подпомага материално учебното дело. Представител е на Преславската епархия в Цариград (1861). Главен инспектор на лекарите в Добруджа (1862). Военен лекар в Кюстенджа, Добруджа. Наклеветен и арестуван. Успява да избяга и се установява в Александрия, като градски лекар (1864-1877). Поддържа връзка с Г. С. Раковски. Настоятел на българското читалище и на в. „Отечество” в Александрия. По време на РТОВ подпомага материално и с медикаменти Българското опълчение. След Освобождението е градски лекар (1881-1885) и управител на Шуменската болница (1887-1899). В края на живота си се оттегля на частна практика. Умира в Шумен.

55. Патоев, Никола Станев (1833-1874). Роден в Шумен. Завършва класно училище при Сава Доброплодни. Работи в обущарския дюкян на баща си. Читалищен и театрален деец. Борец за независима църква. Участник в първия български оркестър. През 60-те години на XIX век поставя около 15 пиеси на сцената на шуменския читалищен театър. Негово дело е и едно от първите театрални представления в България – комедията „Михал” (1856) на Сава Доброплодни. Автор на пиесите: „Изгарянето на търновската библиотека” (трагедия в три действия) (1870), „Невянка” (1871). Превежда няколко малки пиеси, които поставя на читалищна сцена: „Сянката на Риналдо” (1884), „Скъперникът” на Молиер. Дописник на в. „Македония” (1866-1872).

56. Пенчев, Анастас (?-1866). Роден в Шумен. Музикален деец и цигулар. Племеник на Добри Войников. Участник в неговия ученически оркестър (1859). След заминаването на Добри Войников за Браила, става диригент на оркестъра (от 1864). В нотното му наследство е първата школа по китара (около 1860-1865), в която има вариации на Марсилезата, преработка на украински, полски и турски песни, преписи от опери на Верди и Белини, преписки от музикални произведения.

57. Петранов, Юрдан (?). Роден в Преслав. Учител в родния си град (1848-1850).

58. Петров, Петко (?). Роден в Драгоево, Шуменско. Учител в Шуменските села: Осмар (около 1866), Риш (1874) и Драгоево (1876-1878). След Освобождението е свещеник.

59. Петров, Стоян (?). Роден в Шумен. Учи в Кенигрец, Австрия (1872-1876), издържан от Маринчо Бенли и Евлоги Георгиев. През 1876 г. заминава за Кладово, Сърбия, за да се включи в четата на Панайот Хитов и Филип Тотю. След едномесечен престой в Белград, моли Добродетелната дружина за средства, за да продължи образованието си.

60. Пиперков, Георги Попстоянов (?). Роден в Шумен. Учител и църковен певец в Провадия през 50-те и 60-те години на XIX век. Първоначално преподава на гръцки език, но след това училището придобива изцяло български облик. Учителства в Шумен през 70-те години на XIX век.

61. Попов, Неделчо (?). Роден в Шумен. Учи в родния си град (1875-1876). Завършва Болградската гимназия. Учител в Болград (1875-1879). След 1879 г. преподава в Русе.

62. Попов, Христо Г. (около 1860-?). Роден в Шумен. Учител в родния си град (1875-1876). Участник в революционното движение. След Освобождението е офицер, възпитател във Военното училище в София. Участник в Сръбско-българската война (1885). Завършва право в Женева (1894). Кмет на София. Народен представител. Член на либералната партия. Участник в Балканските войни (1912-1913). Председател на Парламентарната анкетна комисия по разследване на причините за националната катастрофа (1913). Министър на вътрешните работи и народното здраве (21 септ. 1915 – 7 септ. 1916).

63. Пюскюлиев, Ангел Димитров (16 авг. 1845 – 9 март 1935). Роден в Шумен. Учи в родния си град при Добри Войников. Завършва Военномедицинското училище в Цариград. Като ученик е член на българското читалище в града. Участва в църковно-националните борби. Актьор любител в театъра на Гидик паша. Военен лекар в турската армия, във военната болница в Шумен (1871-1877). Санитарен капитан в Сеница, Босна. По време на РТОВ избягва от турската армия и през Сърбия се връща в България. След Освобождението е окръжен лекар в Габрово (1879-1880), градски лекар във Варна и Шумен (1881-1884), управител на Варненската болница (1884-1892). Директор на гражданската санитарна дирекция и председател на Шести медицински съвет (1892-1894). От 1895 г. до края на живота си живее и работи като лекар на частна практика във Варна. Като директор на народното здраве, внася в НС проект за изменение на санитарния закон от 1888 г. Създава нови правилници в здравното дело. Съдейства за осигуряване на специализации в чужбина за българските лекари. Един от основателите на варненското медицинско дружество и на неговото списание. Председател на дружеството и член на редакционния комитет на списанието (1883-1888). Два пъти кмет на Варна – урежда канализацията и водоснабдяването на града. Председател на Варненския клон на БЛС (1903-1935). Председател на Третия лекарски събор (1904). Награждаван със: „Св. Александър” – IV степен, „Народен орден за гражданска заслуга” – III степен. Публикува във в. „Время”, в. „Македония”, сп. „Читалище”. Временен сътрудник на в. „Право”. Превежда „Последний абенсераж” – повест от Шатобриян. Като ученик написва поемата „Мечтанията на един ученик”, част от която е публикувана във в. „Время” (1866).

64. Радев Гьокчеренлиев, Желяз (Желю) (1850 – 15 авг. 1908). Роден в Шумен. Син на Ради Гьокчеренлиев. Завършва Военномедицинското училище в Цариград (1876). Военен лекар в турската армия в Мала Азия и Черна гора. По време на РТОВ работи в болницата на Руския червен кръст в Цетина. След Освобождението специализира офталмология в Париж. Ординатор във Варненската държавна болница (1883). Един от основателите и секретарите на Варненското медицинско дружество (1883-1884). Военен, полкови лекар, началник на дивизионна болница и дивизионен лекар във Варна и Шумен. Излиза в оставка през 1906 г. Умира в Шумен.

65. Райчев, Никола (Куни) (?). Роден в Кюлевча, Шуменско. Учи в Дивдядово. Учител в Кюлевча, Житница, Шуменско и Момино, Варненско през 70-те години на XIX век. Временен дописник на сп. „Училище” (1874).

66. Рачев, Андрей Матев (1848 – 2 апр. 1894). Роден в Шумен. Син на известния местен първенец и търговец Матю Рачев. Първоначално образование получава в Шумен. Като ученик свири в оркестъра на Добри Войников. Завършва Военномедицинското училище в Цариград (1874). Участва в дейността на ББД „Просвещение”. Като военен лекар в турската армия работи в болницата Хайдар паша, а след това в Шуменската военна болница. Завежда военната болница в Ловеч. След Освобождението отново е военен лекар в родния си град, където се самоубива. Участва в изработването на на „Химическо наименование (на елементите)”, публикувано в сп. „Читалище”, I, № 16, 15 май и № 17, 1 юни 1871 г.

67. Рачев, Златко (Златан) Матев (1842-1892). Роден в Шумен. Син на местен първенец и търговец Матю Рачев. Брат на Андрей и Рачо Рачеви. Завършва търговско училище в Прага (1858-1861). Чиновник по жп линията Русе-Варна (от 1868). След Освобождението живее в Шумен.

68. Рачев, Рачо Матев (1853 – 19 ян. 1897). Роден в Шумен. Син на местен първенец и търговец Матю Рачев. Брат на Андрей и Златко Рачеви. Учи в родния си град при Добри Войников, Тодор Икономов и Сава Доброплодни. Учи в Загреб, завършва педагогическо училище в Щип. Възпитаник на френско училище в Цариград (1868-1869). Завършва Кенигрецкото педагогическо училище в Чехия (около 1873-1874), на издръжка на Добродетелна дружина. Учител в Шумен. Въвежда звуковата метода на преподаване. Един от първите музикални педагози. Създава певчески хор в града. Изнаса публични лекции за новостите в педагогиката. Главен учител на основните училища в Шумен (1879). Урежда временни педагогически курсове за учителите от тези училища. Автор на сборници с музикални произведения, които издава след Освобождението. Умира в Шумен.

69. Симеонов, Величко (?). Роден в Шумен. Учи във Френския католически колеж в Бабек, Цариград (около 1858), в Прага и Загреб. Учител в Ракита, Плевенско. След Освобождението е адвокат в Плевен.

70. Сиреков, Жеко (?). Роден в Шумен. Учител в Налбант, Добруджа, около 70-те години на XIX век.

71. Станчев, Димитър (24 юли 1847 – 12 дек. 1905). Роден в Шумен в семейство на занаятчия. Брат на Панайот Станчев. Учи във взаимното класно училище в Шумен. Учител и революционен деец в Мачин (1864-1868). Заподозрян от властите, напуска града. Учителства в Каспичан (1869-1870), Варна (1870-1872), Ботево, Варненско (1872-1875), където създава революционна група и неделно училище за възрастни. Участва в учителския събор в Шумен (1873). След Освобождението е учител във Варна (1878-1880, 1884, 1893) и Провадия (1880-1884). Участва в Сръбско-българската война. Временен сътрудник на в. „Македония” (1869), сп. „Читалище” (1871, 1874) и в. „Напредък” (1874). Умира във Варна.

72. Станчев, Панайот (?). Роден в Шумен. Брат на Димитър Станчев. Участник в Априлското встание, заради което е затворен в Мачин и след време пуснат под гаранция. От 1876 до 1881 г. е учител в Черна, Добруджа.

73. Стоянов, (Хаджистоянов), Анастас Андреев (1854-1930). Роден в Шумен. Учи в Галатасарайския лицей (1871-1872) и в Робърт колеж (1872-1877), в Цариград. Учител в българско училище в Цариград (1877-1878). След Освобождението е учител (1878-1893) и общественик в Шумен. Развива активна музикална и културно-просветна дейност.

74. Стоянов, Атанас (Анастас) А. (?). Роден в Шумен. Първоначално учи в родния си град. Като ученик ръководи шуменския ученически оркестър (1870). Получава образование в Галатасарайския лицей в Цариград. Завършва Робърт колеж (1877). Систематизира, обработва и популяризира възрожденското музикално наследство. Автор на училищни песни и маршове. Написаните от него няколко пиеси за пиано са първите стъпки на българската клавирна школа. След Освобождението е хоров диригент и учител в Шумен.

75. Стоянов, Станчо (1853-1875). Роден в Шумен. Завършва Военномедицинското училище в Цариград (1871). Военен лекар в турската армия в Хариут, Судан, където умира.

76. Тодорова, Марийка (?). Родена в Шумен. Учителства в Айтос през 60-те години на XIX век.

77. Топизмов, Русин (?). Роден в Дивдядово, Шуменско. Учител в шуменските села Мараш, Осмар (1865), Салманово (около 1866-1871). Свещеник в Салманово от 1867 г.

78. Трифонова, Янка (?). Родена в Шумен. Учителка в Градец, Котленско (1868-1871).

79. Христов, Борис (Калпакчиоглу) (?). Роден във Върбица, Шуменско. Учи в родното си село. През 1830 г. се преселва в Кайнарджа, Силистренско, където открива частно училище и учителства в него до 1851 г. Работи едновременно и като кожухар.

80. Христов, Георги (?). Роден във Върбица, Шуменско. Брат на Борис Христов. Учител и кожухар в Кайнарджа, Силистренско от 1830 г.

81. Христов, Костаки (Хаджи Костаки) (?-1885). Роден в Шумен. Шивач. Учи цигулка при Михай Шафран. Свири в оркестъра на Добри Войников. От 1866 г. е диригент на оркестъра. Занимава се с музикално-педагогическа дейност. Обучава учениците от класното училище по цигулка, китара и флейта. През 1870 г. създава ученически оркестър в града. След Освобождението преустановява музикалната си дейност.

82. Христов, Ради (?). Роден в Шумен. Учител в Ески баба, Добруджа (1868-1869) и в Хамамджии, Добруджа (1870-1878).

83. Чакалов (Чолаков), Мирчо (Мирко) (?). Роден в Шумен. Завършва Медицинското училище и Факултета по медицина в Букурещ (1863-1870).

84. Чалъков, Марин Пенев (Пенчев) Станев (1841 – 31 авг. 1883). Роден в Шумен, в бедно семейство. Учи в родния си град при Сава Доброплодни. Завършва медицинското училище в Букурещ. Работи в румънското санитарно ведомство. Доброволец в румънската армия по време на РТОВ. Участва в боевете при Плевен. След Освобождението е градски лекар в Разград. Ръководи градската болница. Умира от туберкулоза.

85. Ченгелиев, Андон Я. (1845-?). Роден в Шумен, в семейство на търговец. Завършва класното училищев Шумен (1853). От 1866 г. е словослагател в печатницата на „Цариградски вестник”. Участва активно в църковно-националните борби. След 1869 г. се връща в Шумен и става председател на читалището, а от 1871 г. (или 1873) е библиотекар.

86. Юрданов, Васил (1858-?). Роден в Шумен. Учи в родния си град (1875). Завършва Московския университет (1875-1881). След завръщането си, вероятно е учител в Одрин.

87. Янаке (?). Роден във Върбица, Шуменско. Учител в Кайнарджа, Силистренско (1849).

88. Янчев (Енчев), Симеон (?). Роден в Шумен. Ученик на Сава Доброплодни. Завършва Френския католически колеж в Бабек, Цариград (около 1852). Учител в Шумен (1852-1858). Участва в театралния живот на града. Свири в първия български оркестър. Учител в Сливен (1859-1862).

Възрожденска интелигенция – учители, свещеници, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни…, будители народни, живели и работили през определен период от живота си в Шумен и областта

  1. Блъсков, Владимир Рашков (1853 – след 1900). Роден в Клисура в семейството на Рашко Блъсков. Брат на Андрей, Димитър, Илия, Стефан и Христо Блъскови. Завършва класното училище в Дивдядово, Шуменско. Учителства в Добрина, Варненско. Участва в подготовката на Априлското въстание в Търновски революционен окръг и в Старозагорското въстание. След Освобождението живее във Варна. Занимава се с книговезство.

2. Блъсков, Димитър Рашков (1842 – 1 септ. 1873). Роден в Черковна, Провадийско, в семейството на Рашко Блъсков. Брат на Андрей, Владимир, Илия, Стефан и Христо Блъскови. Учи при своя баща в родното си село и в Силистра. Ученик в Одеската семинария (1860-1864). Напуска Русия поради заболяване и се връща в Шумен. Учител в Дивдядово, Шуменско (от 1869). Реформатор на Дивдядовското класно училище, към което открива и пансион (1872). Ръкоположен за свещеник в Аврен, Варненско, където умира. Постоянен дописник на сп. „Училище” (1871-1873). Сътрудник на сп. „Духовни книжки” (1864) и „Българска пчела” (1864), в. „Время” (1866), в. „Македония” (1870). Превежда „Беатриче Ченчи” – италианска повест от Гвераци. Автор на: „Милкова ревност за първоначалните класове” – упражнения за ученици, „Слова и проповеди, написани и сказвани у село Дивдядово при Шумен от покойния священик Димитрия Р. Блъсков”.

3. Блъсков, Илия Рашков (9 февр. 1839 – 13 авг. 1913). Роден в Клисура. Син на Рашко Блъсков. Брат на Андрей, Владимир, Димитър, Стефан и Христо Блъскови. Първоначално учи при баща си, а по-късно при Д. Войников в Шумен. Учител в Айдемир, Силистренско, където става инициатор за основаване на читалище. От 1860 г., в продължение на дълги години е учител и просветен деец в Шумен, книжар и книгоиздател. След Освобождението е училищен инспектор, преподавател в девическото училище и Учителския институт в града. Редактор на сп. „Градинка” (1874, 1875), автор на статии, църковни слова, разкази, повести. Издател на календари. Постоянен сътрудник на сп. „ Духовни книжки” (1864), учредено от баща му, брат му и самия него. Временен дописник на сп. „Български книжици” (1861), в. „Македония” (1867), в. „Турция” (1871), сп. „Училище” (1872-1875). Преводач: „Десят заповеди божии или кратко християнско поучение…”, „Живот на святаго Ивана Предтеча и на святаго Игнатия Богоносца”. Автор на „Изгубена Станка” – повест, „Две сестри, Добра и Грозданка” – приказка, „Злочеста Кръстинка” – повест и др. Умира в Шумен.

4. Богоров (Богоев, псевдоним Б. Флоренц), Иван Андреев (ян. 1818 – 20 окт. 1892). Роден в Карлово. Учи в Коручешменското училище в Цариград и в Решельовския лицей в Одеса. Издава и редактира първия български вестник „Български орел” в Букурещ. Учителства в Шумен в периода 1852-1853 г.

5. Вещи, Никола (?). Взаимен учител в Шумен (1845-1846). Спомоществовател за „Игиономия”, в превод на Сава Доброплодни.

6. Вълков, Стефан (?). Свещеник във Върбица, Шуменско (1875).

7. Вълчо (?). Учител в Салманово, Шуменско (1866-1867).

8. Ганчев, Т. (?). Учител в Кюлевча, Шуменско (1874-1875) и в Марково, Провадийско (1875).

9. Ганчева, Димитрица (?). Учителка в Шумен през 70-те години на XIX век.

10. Георгиев, Иван (?). Взаимен учител в Шумен след Кримската война (1853-1856).

11. Георгиев, Ламбри (?). Роден в Плевен. Учител в Шумен през 50-те години на XIX век и в Ивански, Шуменско (1863-1867).

12. Георгиев, Рафаил (?). Роден в Жеравна. Учител в Драгоево, Шуменско (1847-1848), Преслав (1849), Мараш (до 1853). Ръкоположен за свещеник (1850). Учител в Златар, Шуменско (от 1868).

13. Георгиев, Христо Недев (Горгорбашията, Иван Парванов, Хачо, Чорбаджиен) (1822 – 6 март 1872). Роден в Карлово. Дарител на училището в Дивдядово, Шуменско.

14. Гергюв, Васил (?). Взаимен учител в Шумен след Кримската война (1853-1856).

15. Геренов, Сава Попиванов (С. И. Славов-Геренов) (1852 – 1 март 1878). Роден в Търговище. Завършва класно училище в родния град и учи в гимназия в Николаев. Учител в Провадия и Шумен (1871-1872).

16. Герилов, Дончо (?). Завършва Дивдядовското училище и учителства във Вардун, Търговищко.

17. Градинаров, Иван С. (?). Завършва Дивдядовското училище. Учителства във Васил Друмево и Мараш, Шуменско.

18. Губиделников, Георги Георгиев (2 май 1859 – 30 март 1952). Роден в Котел. Учи във Френския католически колеж в Бабек, Цариград (1871). Завършва юридически факултет във Франция. Работи като зам. прокурор в Шуменския и Търновския окръжен съд. Адвокат, член на Народната партия, народен представител, един от основателите на Българска търговска банка.

19. Гьокчеренлиев, Никола Ж. (?). Живее в Шумен. Публикува български народни песни в сп. „Български книжици”. Вероятно е брат на Ради Гьокчеренлиев.

20. Гьокчеренлиев, Ради Желязов (1813-1887). Роден в Гьокчеврен (Подвис), Карнобатско. Килиен учител в Шумен през 40-те години на XIX век. Учител по църковно пеене в класното девическо училище в града (50-те години). Църковен певец. Един от основателите на читалището в Шумен. Собственик на фабрика за бира и житна ракия. Кмет на Шумен след Освобождението.

21. Дачов, Иван (?). Учител в Косовча, Шуменско. Спомоществовател за „Месяцослов или календар вечний”, от П. Радов.

22. Дечев, Фердинанд (?). Роден в Бешенов, Банат. Австрийски възпитаник. Учител в Шумен (1866-1871).

23. Дечева (?). Съпруга на Фердинанд Дечев. Получава образование в Австрия. Учителства в Шумен (1866-1871).

24. Димитров, Радуш (Руско) Мълчов (?). Учи в Дивдядово, Шуменско, Разград и Дибич. Свещеник в Дибич (от 1882).

25. Димитър (?). Свещеник в шуменските села Осмар, Кочово и Хан Крум през 60-те и 70-те години на XIX век.

26. Димо (?). Свещеник в Косово, Шуменско (1841).

27. Добрев, Васил (?). Свещеник в Преслав през 60-те и 70-те години на XIX век. Спомоществовател за „Венец азбучний”, в превод на И. Вълков и за „ Чудеса пресв. Богородица”, поправил Д. Великов.

28. Учител в Шумен през 70-те години на XIX век.

29. Доброплодни, Сава Хаджиилиев (3 дек. 1820 – 19 апр. 1894). Роден в Сливен. Учи в Котел, а по-късно в Цариград. Завършва гръцко училище в Коручешме. Учител в Шумен (1848-1852; 1856-1859). Основава първото класно девическо училище в България и става инициатор за създаване на читалище. Побългарената му комедия „Михал” се представя в Шумен (1856). Автор на преводни учебници и комедии. Умира в София.

30. Доганов, Никола Тодоров (1843-?). Роден в Котел. Учител в Дивдядово, Шуменско (1826).

31. Дончо (?). Роден в Котел. Учител в Дивдядово, Шуменско (1826).

32. Драгой (?). Взаимен учител в Шумен след Кримската война (1853-1856).

33. Енчев, Иван (?). Участва в учителския събор в Шумен (1873). Учител във Васил Друмево, Шуменско (1874-1875).

34. Енчев, Петър Димитров (29 юни 1855 – 16 апр. 1922). Роден в Тулча. Учи в Тулча, в Болград и в гимназията в Николаев, с руска стипендия. Учител в Шумен (1873-1875). Член на революционния комитет в града. Арестуван (1875) във връзка с „шуменската афера”, известна още като „френската сватба”. Освободен, емигрира в Румъния. Участва в Сръбско-турската война. По време на РТОВ е аташиран към щаба на ген. А. Е. Цимерман. Участва в съединисткото движение след Освобождението. Един от основателите на Археологическото и Параходното дружество във Варна. Директор на кредитната банка във Варна. Умира във Варна.

35. Железов, Стефан (?). Учител в Шумен през 70-те години на XIX век.

36. Жечкова, Тодорица (?) Учителка в Шумен през 70-те години на XIX век.

37. Иванов, Панайот (?). Учи в Шумен при Сава Доброплодни (1856-1859). Свещеник в Шумен през 70-те години на XIX век. Член на Смесения епархиален съвет (1874-1875).

38. Иванова (Хаджииванова), Анастаса (?). Учителка в Шумен (1862).

39. Изворски (Стефанов), Стефан Попниколов (септ. 1815 – 2 февр. 1875). Роден в Котел. Учи в родния си град при Райно Попович. Учителства в Шумен (1841-1842 ; 1845-1847).

40. Икономов, Никола Тодоров (1820 – 27 юли 1897). Роден в Жеравна. Учи в Жеравна, Котел и Шумен, при Сава Доброплодни. Учител в Шуменското взаимно училище (1841-1846). Печата стихотворения в „Цариградски вестник”. Автор на учебника „Земеделие”. Умира в Разград.

41. Йосиф (?). Свещеник в църквата „Свето възнесение” в Шумен (1821).

42. Карабурумов, Кръстю (?). Учи в Дивдядово. Учител в Кюлевча, Шуменско.

43. Катрафилов, Сава Георгиев (1836 – 19 май 1876). Роден в Елена. Завършва Еленското класно училище. Учител в Еленско, в Търговище, Шумен (1866) и др. Приема свещенически сан и става архиерейски наместник в Разград. Участва в църковните и националноосвободителни борби. Участник в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание. Участник в четата на Христо Ботев. Ранен, заловен и убит от турците.

44. Кисимов, Н. (?). Учител в с. Златар, Шуменско (1874-1875).

45. Клеан, Стефан (?). Учител. Спомоществовател от Шумен за „Опитна численица”, превод от Хр. Златевич.

46. Ковачев, П. (?). Учител в Смядово, Шуменско (1875).

47. Константинов (Костадинов), Дамян (?). Учител в Осеновец, Шуменско (1875).

48. Константинов (Костадинов), Иван (?). Завършва училището в Дивдядово. Учител в Нови пазар. Делегат на учителския събор в Шумен (1873).

49. Костадинов, Атанас (?). Учител в Каспичан, Шуменско (1870) и в Могила, Шуменско (1876).

50. Костадинов, Д. Попов (?). Завършва училището в Дивдядово, Шуменско. Учител в Девня, Варненско (60-те и 70-те години на XIX век).

51. Костадинов, Костадин (?). Свещеник в Шумен (50-те до 70-те години на XIX век). Спомоществовател за „Средства за предварвания за заравяние на мнимоумрелите”, превел З. Княжески (1858).

52. Куртев, Бануш (?). Роден в Марково, Провадийско. Учи в Дивдядово, Шуменско. Учителства в Блъсково и Градинарово, Провадийско.

53. Куцаров, Величко (?). Учител в Шумен (70-те години на XIX век). Член на местния революционен комитет.

54. Куцаров, Спиридон (?). Учител във Веселиново, Шуменско (1875).

55. Куцарова, Василка В. (?). Учителка във взаимното училеще в Шумен след Кримската война (1853-1856).

56. Куюмджиев, Димо (Димитър) Стойчев (д-р Вичев) (около 1846 – 30 окт. 1908). Роден в Разград. Учи във Военномедицинското училище в Цариград. Завършва аптекарство с чин капитан от турската армия. Военен лекар в Шумен и Русе. За участие в националноосвободителните борби е заточен в Диарбекир. Успява да избяга и става лекар в румънската армия. Участва в Старозагорското въстание с четата на Филип Тотю. Лекар в Българското опълчение по време на РТОВ. След Освобождението е окръжен лекар в Разград, Търговище и Ямбол. Аптекар в Шумен и Разград. В края на живота си се занимава с търговия.

57. Кърджиева-Железова, Жеча (?). Учителка в Дивдядово, Шуменско, заедно с Велико Железов – по-късно неин съпруг. Завършва привременния педагогически курс в Шумен.

58. Къркклийски, Атанас Петров (?). Родена в Лозенград. Рисува икони във Върбица, Шуменскo (1863-1866), Омуртаг и Преслав (1866).

59. Лазаров, Христо (?). Роден в Трявна. Учител в Шумен. Спомоществовател за „Минейник”, на Ан. Иванов (1869).

60. Малюв, Калю (?). Учител в Шумен до 1875 г., а след това учителства в Калугерица, Шуменско.

61. Марашки, Рафаил (?). Свещеник в Шумен (70-те години на XIX век).

62. Марин (?). Учител в Шумен (първите две десетилетия на XIX век).

63. Марин (?). Свещеник в Шумен (1841).

64. Маркова, Димитрица (?). Учителка в Шумен (70-те години на XIX век).

65. Мика (?). Учителка в Шумен (края на 60-те и началото на 70-те години на XIX век).

66. Миладинова-Алексиева, Царевна (Василика) Димитрова (1 ян. 1856 – 18 дек. 1934). Родена в Струга. Дъщеря на Димитър Миладинов. Учи в родния си град и завършва Фундуклеевската гимназия в Киев (1866-1874). Учителства в Шумен (1874-1880), Етрополе и Свищов. Управителка на Солунската девическа гимназия и на Прилепското училище. Премества се в София (1913), където умира.

67. Милева, Александра (?). Учителка в Шумен (1859-1860).

68. Минев, Калю (?). Учител в Кюлевча, Шуменско (1868-1872).

69. Михайлов, Христо (1834 – 16 дек. 1916). Роден в Мурданя, Търновско. Учител в Шумен (около 1850-1852) и Кюлевча, Шуменско (1857-1867). Ръкоположен за свещеник (1860) в Кюлевча, където служи около 35 години.

70. Недев, Димитър (?). Роден в Беброво, Еленско. Учител в Търново, Тича, Търновско, Осмар, Шуменско и Беброво. Участва в учителския събор в Шумен (1873). Временен дописник на сп. „Училище”.

71. Недев, Михо (?). Роден в Беброво, Еленско. Учител в Смядово, Шуменско. Спомоществовател за „Малък български писмовник” на Н. Михайловски.

72. Неделков, Васил (?). Роден в Тулча. Учител в Илия Блъсково, Шуменско (1863-1868) и в Каталой, Добруджа.

73. Неделчев, Никола (?). Учител в Шумен и Жеравна (1874-1876).

74. Недялков, Руси (?). Учител в Мараш, Шуменско. Спомоществовател за „Писма за службата Божия”, превод на И. Владикин (1858).

75. Ненов, Желяз (?). Роден в Градинарово, Провадийско. Учи в Дивдядовското училище. Учител в Салманово, Шуменско (1871-1873), Кьопеклии (1873-1874) и Кюлевча, Шуменско (1874-1875).

76. Никифор (?). Свещеник в Шумен. Представител на Шуменската община на събора в Цариград по случай обявяването на Екзархията (1871).

77. Никола (?). Свещеник в Шумен (1840).

78. Николов, Иванчо (?). Учител в Дивдядово, Шуменско (1874).

79. Николов, Стоян (?). Учител в Дибич, Шуменско. Спомоществовател за „Опитна численица”, превод на Хр. Златевич (1852).

80. Николов, Георги (1856-?). Роден в Равна, Провадийско. Учи в родното село. Учителства в Косово, Шуменско (1876-1877). След Освобождението е учител във Варненско.

81. Нони (?). Учител в Шумен (1826-1830).

82. Павлов, Жечко (?). Учител в Шумен (70-те години на XIX век).

83. Панайотова, Еленка (?). Учителка в Шумен (1872 до Освобождението).

84. Панайотова (Панайотово-Патоева), Милана Н. (?). Учителка в Шумен (1874-1876). Сестра на Жечка Джебарова.

85. Панаке (?). Свещеник в Шумен (началото на XIX век).

86. Панатион (?-1826). Учител в Дивдядово, Шуменско (до 1826). Умира от чума.

87. Паничков, Хр. Н. (?). Роден в Калофер. Учител в Красен дол, Шуменско. Печатар във в. „Източно време”.

88. Папазоглу, Г. (?). Учител в Шумен (70-те години на XIX век).

89. Пенев, Димитър (?). Роден в Жеравна. Учител в Преслав (1830-1833), а от 40-те години е свещеник там. Спомоществовател за „Писменица на славянския език” от Ив. Момчилов (1847).

90. Петков, Филип (?). Учител в Смядово, Шуменско (1873). Участник в учителския събор в Шумен (1873).

91. Петров, Георги (?). Учител и свещеник в Шумен (до към 1842, 1843).

92. Петров, Никола (?). Учител в Хърсово, Шуменско (1869-1873). Участник в учителския събор в Шумен (1873). Спомоществовател за „Минейник” на Ан. Иванов (1869).

93. Попович, Д. (?). Учител в Шумен (1852). Спомоществовател за „Опитна численица”, превод на Хр. Златевич (1852).

94. Преславски, Васил (?). Свещеник в Шумен (60-те и 70-те години на XIX век). Член на Шуменската община (1869) и на епархиалния съвет (1874).

95. Радушков, Енчо (?). Учител в Шумен (70-те години на XIX век).

96. Райков, Димитър (?). Свещеник в Шумен. Спомоществовател за „Венец азбучний”, превод на И. Вълков (1863).

97. Рафнев, Петър (?). Учител в Шумен (40-те години на XIX век). Спомощесвовател за „Православное учение… Платона”, превел Ил. Стоянов (1844); „Игиономия”, преводна С. Доброплодни (1846); „Писменица на славянския език”, на Ив. Момчилов (1847); „Опитна численица”, превод на Хр. Златев (1852).

98. Рачова, Фотина (?). Учителка в Шумен и Провадия (70-те годинина XIX век).

99. Русен (?). Свещеник в Шумен (1871).

100. Русков, Георги (?). Свещеник във Вехтово, Шуменско. Спомоществовател за „Поучение в св. и вел. Четиридесятница”, превел Ф. Велиев (1868).

101. Русков, Никола (?). Учител в Шумен (до 1849). Спомоществовател за „Введение във всеоб. История”, превел Ат. Чолаков (1851).

102. Симеонов, Х. С. (?). Учител в Шумен (1849).

103. Славив, В. (?). Учител в Шумен (1850-1851). Преподава аритметика.

104. Спиридонов, В. (?). Учител в Шумен (1849).

105. Стефан (?). Свещеник в Дивдядово, Шуменско (1847).

106. Стойков, Добри Костов (?). Учител в Шумен (80-те години на XIX век).

107. Стойчев, Янко (?). Роден в Марково, Провадийско. Учител в Косово, Шуменско (1874-1876) и в Каспичан (1878).

108. Стоянов, Васил (Велко) Димитров (Пометков) (28 юни 1839 – 21 ноем. 1910). Роден в Жеравна. Учи в местното килийно училище. Помага на баща си в овчарлъка и учи известно време абаджийски занаят. Продължава образованието си в Шумен (от 1849). Негови учители са Сава Доброплодни, Иван Богоров и Йосиф Майснер-Миланович. Помощник-учител в Шумен. Един от основателите на читалището в града (1856). Участва в първата театрална постановка на С. Доброплодни – „Михал”, за която сам рисува декорите (1856). С препоръки от Йосиф Майснер-Миланович заминава да учи в Пражката класическа гимназия в Чехия. Свързва се с чешки културни и революционни кръгове. Участва в първото българо-чешко дружество „Побратим”. Преподава частни уроци в чешки семейства.Постъпва в Първата българска легия на Г. С. Раковски в Белград. Един от инициаторите за основаване на Българско книжовно дружество и неговия орган „Периодическо списание”. Варненски вицегубернатор. Държавен секретар в Източна България по настаняване на бежанците (1880). Главен училищен инспектор. Главен секретар при Министерството на народната просвета. Директор на Българската народна библиотека и музей в София (1884-1894). Подпредседател на Българското книжовно дружество (1884-1898). Директор на девическата гимназия в София. Преподавател по етнография и българска история във Военното училище. Началник на Канцеларията на Народното събрание. След Освобождението сътрудничи на вестниците „Балкан”, „Български глас”, „Народни права”, „Дневник” и др. Публикува български народни песни, статии за българската литература и фолклор, за етнографията и др. Един от първите български литературни критици. Награждаван е с ордените: „Св. Александър” – V степен (1888), „Св. Станислав” – II степен, „Св. Сава” – II степен, сребърен. Умира в София.

109. Стоянов, Г. (?). Учител в Драгоево, Шуменско. Спомоществовател за „Кратка бълг. история” на Д. Войников (1861).

110. Стоянов, Георги (?). Свещеник в Шумен (60-те години на XIX век). Спомоществовател за „Венец азбучний”, превод на Й. Вълков (1863).

111. Стоянов, Иван (?). Завършва Дивдядовското училище. Учител в Каспичан (60-те години на XIX век) и в шуменските села Мараш (около 1868-1873), Салманово (1875) и Васил Друмево (1875-1877).

112. Стоянов, Сава (?). Роден в Жеравна. Учител в Преслав (1835-1840) и в Жеравна (през 50-те години на XIX век).

113. Стоянов, Стоян (1838-?). Роден в Златарица, Еленско. Учи в родното си село. Учител в Драгоево, Шуменско (1860-1863 ; 1864-1867 ; около 1870-1875), в Преслав (1863-1864), в добруджанските села (1867-1869), в Белица, Силистренско (около 1875, 1876). Участва заедно с баща си в Априлското въстание, в IV революционен окръг. Арестуван и заточен на остров Родос. След Освобождението работи като кожухар.

114. Тодоров, Атанас (?). Учител в Каспичан (1874-1875).

115. Тодоров, Атанас (?). Учител в Каспичан (1874-1875).

116. Тончо (?). Свещеник в църквата „Св. Възнесение” в Шумен (1819).

117. Христов, В. (?). Учител в Шумен (70-те години на XIX век).

118. Христов, Панчо (?). Учител в Дивдядово, Шуменско (1874).

119. Чакалова, Мария И. (?). Учителка в Шумен (70-те години на XIX век).

120. Шероглу, Димо (?). Учител в Шумен (1800-1840).

121. Юрдан (?). Свещеник в Смядово, Шуменско (1874).

122. Янев, Тодор (?). Учител в неделното училище в Шумен (70-те години на XIX век). Участва в театралните представления в града.

123. Янко (?). Учител в Косово, Шуменско (1875).