За библиотеката

ШУМЕНСКАТА РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА – ТРАДИЦИИ И СЪВРЕМЕННОСТ

„Българин върху хляб и книга не стъпва!”
Из писмо на Илия Р. Блъсков до Юрий Венелин (1869 г.)

През цялото свое съществуване Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” заема своето достойно място в обществения и културния живот на град Шумен. Началото е поставено по предложение на родолюбивия наш съгражданин – писателят Стилиян Чилингиров. През 1920 г. тогавашният министър на просветата Стоян Омарчевски внася „Закон за учредяване на достъпни народни библиотеки”. По силата на този закон, със Заповед №3029 от 13 юли 1922 г. като четвърта депозитна в страната (след Софийската, Пловдивската и Търновската), е основана Шуменската народна библиотека. На 6 ноември 1922 г. се получава първата пратка от 507 депозитни книги и периодични издания. Родолюбиви шуменци слагат началото на библиотечните фондове. Едни от първите дарения са от г-жа К. Велкова, г-жа Ченчева, проф. Беньо Цонев, Васил Класанов, Михаил Кубадинов, Френско външно министерство, Народната библиотека в София и др. Като всяко ново начало и тук ентусиазмът е съпътстван от трудности. Години наред библиотеката е била затворено книгохранилище, достъпно за ограничен кръг от хора. Първият й ръководител Иван Калчев, учител от Мъжката гимназия, а по-късно и учителят Стефан Ангелов, полагат усилия тя да стане общодостъпна, но това не им се отдава. В началото библиотеката няма дори собствена сграда, а се приютява през годините в стаи на Военния клуб, в сградата на читалище „Архангел Михаил”, в помещения на Общинската палата, в къщата на Димитър Кънчев на ул. „Калоян” №18. На 23 август 1933 г. със Заповед на МНП за уредник на библиотеката е назначен първият квалифициран щатен библиотекар Васил Класанов – известен читалищен деец. Повече от 15 години той всеотдайно работи за уреждането на библиотеката, за увеличаването на персонала й, за нейното финансиране. По негова инициатива е основано сдружение „Фондация народна библиотека, читалищна библиотека и археологически музей в гр. Шумен”, извоювало откупуване на място за строеж. Сам Стилиян Чилингиров, пребивавайки в Шумен през 1937 г., дава пример за щедрост на своите съграждани, като се „ангажирал в продължение на 5 години всеки месец да внася по 100 лв. Освен това, в памет на своята починала дъщеря Ангелинка, той подарил на библиотеката последните си издания, възлизащи на повече от 2500 лв.” – съобщава хрониката на в. „Шуменска поща” от 8 юни, бр. 46. На 2 септември 1968 г. е направена първата копка за сграда „Библиотека – музей”. През март 1980 г. библиотеката пренася своя фонд в новопостроеното здание. Днес Шуменската регионална библиотека е една от малкото в страната със сграда, проектирана и съобразена с функциите й на библиотека. С писмо №2024 от 22 август 1952 г. на КНИК (Комитет за наука, изкуство и култура) Шуменската народна библиотека изпълнява функциите на окръжна. На 15 май 1972 г., по случай 50-годишния си юбилей, получава името Окръжна библиотека „Васил Коларов”. Името „Народна библиотека – Шумен” е възстановено през 1990 г. През 1997 г. по предложение на д-р Иван Сакелариев и по повод 75-та й годишнина, библиотеката получава за свой патрон името на Стилиян Чилингиров. Като регионална за област Шумен тя е утвърдена с ПМС №153/28.07.2000 г. Съществува схващането, че библиотеката е консервативна по своята същност институция. Чрез своята разностранна дейност РБ „Ст. Чилингиров” опровергава това. Днес тя е общественодостъпна, депозитна библиотека и методичен център за област Шумен. Член е на Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА). В последните години тя се налага като модерен и динамично развиващ се културен институт, партньор в различни проекти и програми на регионално, национално и международно ниво. Библиотеката съхранява, обработва и предоставя за ползване националната печатна продукция; издирва, проучва и опазва духовното ни наследство чрез уникалните си сбирки, отразяващи бита и културното развитие на региона. Тя притежава богат по мащаб и тематично разнообразие фонд (2016 г. – 774 429 библиотечни единици), включващ ценна колекция от редки и старопечатни книги, както и разнообразни колекции от некнижни носители на информация. През 1993 г. започва автоматизирането на библиотечно-технологичните процеси. Изградена е локална компютърна мрежа със специализиран библиотечен софтуер. От 2005 г. библиотеката е представена със собствен сайт www.libshumen.org, а от 2006 г. заработи и първият в страната детски библиотечен сайт www.libshumen.org/do/. Информационните бази на библиотеката са достъпни чрез Интернет. Като резултат от включването през 2006 г. на РБ в проекта „Обмен на библиотечен опит (ABLE)”, финансиран от Държавния департамент на САЩ, в библиотеката е развит обществено-информационен център. От ноември 2006 г. се открива „Дигитално студио” – второто в страната след НБКМ. Изграждането му се реализира след спечелването на проект „Опазване на исторически документи” по програма SPA. В резултат на неговата работа над 1500 книги от фонда на библиотеката, както и голям брой вестници, издадени през XIX век, са преработени в цифров формат. Това дава възможност да се съхранят старите издания и в същото време се разширява и улеснява достъпа на потребителите до носената от тях информация. Дигитализираните библиотечни колекции могат да се ползват свободно през сайта „Дигитална библиотека” http://digi.libshumen.org/, който заработи от 2016 г. Библиотеката развива и активна издателска дейност, включваща предпечатна подготовка на библиографии и други издания, дело на библиотечния екип – своден каталог „Старопечатни издания : Българска възрожденска книжнина 1806-1878”, биобиблиографиите „Стилиян Чилингиров 1881-1962” и „Иван Пейчев”, библиографски указател „Княз Борис I”, литературен пътеводител „Места на паметта”, книгите „Вкусното изкуство”, „Смейте се, смейте, очички!” и др. През 2007 г. се реализира иновационна форма на методическа дейност, извършвана от РБ в страната – създадена е единна автоматизирана библиотечно-информационна мрежа между РБ и библиотеките към пет народни читалища в Шумен – НЧ „Добри Войников”, НЧ „Тодор Петков”, НЧ „Стилиян Чилингиров”, НЧ „Асен Златаров” и НЧ „Боян Пенев”. През последните години екипът на библиотеката работи по редица дългосрочни програми в сферата на културните иновации и работата с деца и младежи – „Нобелови лауреати за литература”, „Да спасим децата от улицата”, „Възрожденски литературни маршрути”, „Лятна детска работилница за изкуство” и др. От 2013 г. заработи краеведски сайт „Шуменски край”, реализиран по проект „Локалното пространство в глобалния свят: е-краеЗнание”. Той има за цел да популяризира съвременната култура, природни забележителности, материално и нематериално културно наследство на населените места в Шуменска област. За развитието и добрата работа на една библиотека важно значение има нейното ръководство. След пенсионирането на Васил Класанов, първият щатен библиотекар и уредник на библиотеката, тя се ръководи от учители и общественици – Пандора Стефанова, Здравко Сливков, Тончо Ангелов, Павел Пекарек, Розка Христова, Димитър Железов, Недка Лалева, Екатерина Янчева, Здравка Кукушкова, Красимира Александрова. Настоящ директор е Росица Добрева. През всички години на своето битие Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” се е радвала на уважението на шуменци, които са я възприемали като съществена част от културното пространство на града, храм на знание и мъдрост. Днес тя е модерен, широко отворен и достъпен културно-информационен институт, домакин на изложби, концерти, срещи с творци, представяне на кинопанорами и театрални спектакли, на ежегодните Национални културни празници „Албена” и др. Със стремежа си да отговаря на променящите се духовни потребности на гражданите библиотеката е една от водещите в страната. За това свидетелстват наградите, които е получавала през различни периоди – орден „Червено знаме на труда” (1972 г.), Наградата на Шумен за изкуство и култура през 1997, 2006, 2009 г., Грамота на Министерството на културата за принос в развитието на българската култура за 2007 г., Национална награда „Хр. Г. Данов” за 2008 г. Създадена като национално книгохранилище, библиотеката и до днес остава вярна на мисията си да съхранява и разпространява знанието. Вече 95 години.

Калина Николова